Пожелах да ти бъда любима

Преди Бог да ме превърне в жена, бях русалка,
която също като сега, обичаше да се излежава върху скалите
и да наблюдава с удивление,
как в небето и морето бушува неукротима страст.
И как вятърът я разпалва до безобразие.
Как слънцето обагря контурите на облаците в златисто
и изкусително гали с лъчите си голата ми гръд.
 
Реши Бог да ме превърне в жена, защото се влюбих в теб
и пожелах да ти бъда любима,
като морето и небето, страстта да ни превзема,
в утробата ми твоето дете да бъде сътворено.
И обеща ми Бог, да бъда от русалка по-щастлива.
 
Забрави ли мили Боже, обещанието, което ми даде?
Забрави ли, защо се съгласих да ме превърнеш във жена?
Аз все още чакам да бъда неговата любима
и по--невъздържано от морето и небето да се слеем,
за да покълне семето му в мен и да го даря с детето,
обединяващо в едно различните ни светове,
които, когато се докосват в непокорна страст избухват
и вселени от щастие, любов и споделеност неистово творят.
 
Припомни си Боже!
Бъди благосклонен.
Аз – русалката,
той – смъртният…
Аз – жената,
той – мъжът…
Аз – небето,
той – морето…
Ти сам изписа във звездите, съдбата ни.
Нека бъде!
Нека съм неговата орисия.
Другимо не ми позволявай да принадлежа.

Автор: Ирена Сиракова