И е тихо.
Въображението ми играе,
както вятъра си играе с вълните.
Във всяка мисъл те докосвам, прегръщам, целувам...
и потъвам в страстта обагрила очите ти.
Поемам дълбоко въздух,
затаявам дъх,
издишвам...
Прокарвам пръсти по устните ти
и те пожелавам...
Близостта ти ме възбужда
и ме предизвиква
и те искам...
Потапям се в морето от фантазии,
за да те почувствам,
а огъня се разпалва
и ми стопля сърцето.
Чувствам, че те обичам.
Чувствам нежност.
И липсваш.
Във всяка поета глътка въздух липсваш.
И заставам омълчана пред синевата
и му се умолявам на морето:
"Моренце, позволи ми да преплувам през теб,
за да достигна до същността му!
Там е домът ми.
Там ми е мястото.
Нека те преплувам, за да се потопя
в дълбините на сърцето му.
Нека ме почувства.
Нека затрепти."
Автор: Ирена Сиракова