Само ти...

Най-големият ми страх е да не дойде ден, в който ще спра да пиша за теб..
Ден, в който сърцето ми ще спре да ми крещи обезумяло,
че все още те обича.
Защото поради някаква причина усещането ми за това,
което чувствам към теб е, че се случва веднъж
и е за цял живот.
Така че, не искам търсейки упорито вратички,
за да се откажа от тази любов, по случайност да ги намеря.
Не искам!
Мамка му, не искам!
Предпочитам да болиш, но да те усещам...
Да те има...
Сърцето ми да ти е дом.
Да си имаш ключ за него.
Да го подлудяваш.
Да го преобръщаш с краката нагоре
и ако си отиваш, да се връщаш...
На никого преди теб не го позволих.
Бъди първият.
И последният...
Само ти успя да докоснеш нещо в мен, което никой друг не е.
Само ти ме караш да се страхувам, да не дойде ден,
в който ще спра да те обичам.
Само ти...

Автор: Ирена Сиракова