Чудесата се случват по залез...

(...)
Направих неволна магия.
Запечатах собственото си страдание в тази картина -
снощи по залез.
И тази сутрин се събудих
с излекувано сърце.
(...)
Автор и художник: Ирена Сиракова
П.П.
(По-голямата част от стиха не е публикуван, защото искам да го запазя за себе си. Моята Душа е запечатана в тези думи.)

Тази картина е много специална... Съдбовна. Знаех си, че рисуването има силата да лекува, така както и думите, поезията..., но не съм и предполагала, колко точно могъща сила може да притежава.
Нарисувах затворени очи, за да се отворят моите и да прогледнат, осъзнавайки една истина, която отдавна е пред очите ми, но поради някаква причина, сама се съботирах и си пречех да осъзная. Не знам, как се случи тази магия, но се случи - по залез - напълно неосъзнато. Без да съм си пожелавала, каквото и да било. Просто се случи. Истинско вълшебство, като онези в приказките. И никой на света не е способен да ме убеди, че между двете няма връзка. Колкото и абсурдно да звуча, аз съм от онези непораснали деца, които вярват в чудесата.