който по нищо на теб не прилича,
това беше удар с мокър парцал по главата.
Та той е твоя антипод…
Виж го!
Не е нито изваян като гръцки бог,
нито пък е силен като тракийски войн,
камо ли пък да е смел като римски гладиатор…
Усмивката му ме гали, а не ме разтапя…
Докосването му ми е приятно, а не изгарящо…
Очите му ме гледат със смесица от интерес и нежност,
вместо да ме разсъбличат с похот.
Държи се мило, а не с пренебрежение.
Подарява ми себе си в малки жестове,
а не в среднощни еротични пориви…
В неделя сутрин не спортува, а пие чай…
Изобщо, седя и се чудя, как изобщо ми се случи -
да го пожелая и да те заместя във фантазиите си с него,
пък било то и за една нощ?!
Със години пазих ти ексклузивитет,
но ето на, като от гръм небесен ударена, съм сега
и седя и умувам,
това което се случва, предвещава ли
че на всичко помежду ни му иде края?
Дотегна ли ми да горя безутешно?
Да съм недолюбена,
неразбрана...
Спокойствие, нежност, разбиране… ли ми се преиска?
И изобщо, защо пък трябва нещо от някой да ми се иска?
Имам си всичко…
освен теб.
Автор: Ирена Сиракова