Най-прелестна, най-свидна, все още девица…
там в морско селище на боляри, рибари и занаятчии,
нявгаш живяла приказно - красивата Зорница.
С коси до петите, в златно от слънцето огрени,
с кожа като кадифе и очи по-сини от море,
все до нея се хващали на хоро всичките знатни момци,
не е трудно да си отговорите, защо.
Но надвиснали черни дни над Агатопол.
Нашественици с кораби десетки, акустирали пред крепостните му стени.
90 дни и 90 нощи да го превземат немогли.
Но на 91-та нощ, момците на вражеската офанзива неустоели
и от оръжието на нашествениците, с чест и храброст измрели.
Останали старците, децата, девойките…
да скърбят и с добра дума да ги споминат.
Пълководецът на чуждите наредил,
на мегдана оцелелите от селището да сберат ,
в трюмовете на корабите да ги заведат и с вериги да ги оковат.
Но когаз пред очите му се мернала най-прелестната сред прелестните – Зорница -
по-красива и ярка от небесна звездица, той на мига се влюбил в нея
и почувствал сърцето си как ускорено бие, та чак свят му се вие,
а кръвта му бушува като морето, чийто вълни се разбивали в скалите на селището превзето ...
Той девицата на мига за своя жена пожелал
и на подчинените си, в неговата шатра да я доведат, заповед издал.
Когато Зорница в шатрата пристъпила, в очите и лют огън горял,
а разумът и трескаво се опитвал да измисли, как не със сила,
а с ум да спаси и последния оцелял.
И щом неверника и казал, че за жена я иска,
тя бързо се съвзела и три неща от бъдещия жених и хрумнало най-напред да поиска:
първо - да види родителите си;
второ - да не убиват никого от сънародниците й;
трето - да запази вярата си.
Влюбеният друговерец - нашественик веднага се съгласил
и приготовленията за сватбата и поверил
Сватбата била невиждана - християнка се омъжвала за чуждоземец,
който държал в подчинение всичките й събратя.
Невестата била неземно красива като зората -
облечена в златотъкана рокля до земята,
с колан от чисто злато, прихванат с пафти,
сандалите й също златни,
а русите й коси дълги и гъсти до самите й пети,
били по-лъскави от звезди,
на снежнобялата й шия блестяло златно кръстче;
в очите й сякаш искряли слънчевите лъчи ...
След сватбеното тържество Зорница, повикала на помощ всичката си сила
и на съпруга си тържествено заявила:
"Ето, сега съм твоя жена и само смъртта може да ни раздели.
Но аз ти признавам, че не те обичам и няма никога да те заобичам,
затова само смъртта може да ме спаси".
В тоз чаз, в който изрекла съкровените си мисли,
тя се затичала към отвесните скали
и пред смаяните очи на всички,
които в нейна чест се били събрали,
изхлузила за миг своите златни сандали
и се хвърлила в морето, за да спаси това, което
все още не и било взето.
Младоженецът бил поразен не само от красотата й,
но и от бързия и силен ум, помогнал й да се отърве
от дадения обет, който бил на сила взет.
Преди да се съвземе хукнал след нея,
но верните нему другари му препречили пътя
и от гибел спасили, от любов погубения.
Впечатлен от гордостта и смелостта на златната девица,
нашественикът удържал на обещанието си
и подарил свободата и живота на хората в завоювания Аготопол,
в чест на безстрашната Зорница.
Автор и фотограф: Ирена Сиракова
Снимки от Черно Море, България
Приказката е вдъхновена от заснетите сандали в/у скалите :)
там в морско селище на боляри, рибари и занаятчии,
нявгаш живяла приказно - красивата Зорница.
С коси до петите, в златно от слънцето огрени,
с кожа като кадифе и очи по-сини от море,
все до нея се хващали на хоро всичките знатни момци,
не е трудно да си отговорите, защо.
Но надвиснали черни дни над Агатопол.
Нашественици с кораби десетки, акустирали пред крепостните му стени.
90 дни и 90 нощи да го превземат немогли.
Но на 91-та нощ, момците на вражеската офанзива неустоели
и от оръжието на нашествениците, с чест и храброст измрели.
Останали старците, децата, девойките…
да скърбят и с добра дума да ги споминат.
Пълководецът на чуждите наредил,
на мегдана оцелелите от селището да сберат ,
в трюмовете на корабите да ги заведат и с вериги да ги оковат.
Но когаз пред очите му се мернала най-прелестната сред прелестните – Зорница -
по-красива и ярка от небесна звездица, той на мига се влюбил в нея
и почувствал сърцето си как ускорено бие, та чак свят му се вие,
а кръвта му бушува като морето, чийто вълни се разбивали в скалите на селището превзето ...
Той девицата на мига за своя жена пожелал
и на подчинените си, в неговата шатра да я доведат, заповед издал.
Когато Зорница в шатрата пристъпила, в очите и лют огън горял,
а разумът и трескаво се опитвал да измисли, как не със сила,
а с ум да спаси и последния оцелял.
И щом неверника и казал, че за жена я иска,
тя бързо се съвзела и три неща от бъдещия жених и хрумнало най-напред да поиска:
първо - да види родителите си;
второ - да не убиват никого от сънародниците й;
трето - да запази вярата си.
Влюбеният друговерец - нашественик веднага се съгласил
и приготовленията за сватбата и поверил
Сватбата била невиждана - християнка се омъжвала за чуждоземец,
който държал в подчинение всичките й събратя.
Невестата била неземно красива като зората -
облечена в златотъкана рокля до земята,
с колан от чисто злато, прихванат с пафти,
сандалите й също златни,
а русите й коси дълги и гъсти до самите й пети,
били по-лъскави от звезди,
на снежнобялата й шия блестяло златно кръстче;
в очите й сякаш искряли слънчевите лъчи ...
След сватбеното тържество Зорница, повикала на помощ всичката си сила
и на съпруга си тържествено заявила:
"Ето, сега съм твоя жена и само смъртта може да ни раздели.
Но аз ти признавам, че не те обичам и няма никога да те заобичам,
затова само смъртта може да ме спаси".
В тоз чаз, в който изрекла съкровените си мисли,
тя се затичала към отвесните скали
и пред смаяните очи на всички,
които в нейна чест се били събрали,
изхлузила за миг своите златни сандали
и се хвърлила в морето, за да спаси това, което
все още не и било взето.
Младоженецът бил поразен не само от красотата й,
но и от бързия и силен ум, помогнал й да се отърве
от дадения обет, който бил на сила взет.
Преди да се съвземе хукнал след нея,
но верните нему другари му препречили пътя
и от гибел спасили, от любов погубения.
Впечатлен от гордостта и смелостта на златната девица,
нашественикът удържал на обещанието си
и подарил свободата и живота на хората в завоювания Аготопол,
в чест на безстрашната Зорница.
Автор и фотограф: Ирена Сиракова
Снимки от Черно Море, България
Приказката е вдъхновена от заснетите сандали в/у скалите :)
RSS Feed
