ВЕЧНОСТТА НЯМА ВРЕМЕ
"ВЕЧНОСТТА НЯМА ВРЕМЕ"
Акрилни бои, 25х20 см размр на платното
40х45 см с рамка
Преди да се родим, трябваше да изберем цвета на очите си.
Аз избрах в моите да се оглежда небето,
докато вятъра си играе със зелените листа,
А ти за себе си избра цвета на дървото,
което ще носи на плещите си и листа, и небе.
Но любовта ни понесена от вятъра,
подобно на гълъба, носещ от далеч новината,
времето някак си забрави
и неистово все още чакаме да достигне целта.
Чаках ли чаках, да си припомниш коя съм,
но вечността няма време, така че избрах
да те обичам като обикновен смъртен,
нищо, че така съм обречена да ме боли.
Мислех, че ще умра от жажда,
докато си чакам да се събуди за любов душата ти,
но после си припомних, че ако не тук,
ще споделим любовта си отново,
преди пак за друг живот да се родим.
Може би, залезът е просто изгревът,
който ние виждаме отзад.
Може би в другия живот ще помним кои сме
и ще стоплим сърцата си с цялата вречена помежду ни любов.
И сред милиардите души на хора,
ще преплитаме пътищата си,
докато отново не се намерим един друг.
Ще търсим живот в живота си,
в очите ни ще има за нас построен подслон
и ще се губим в спомени, за местата,
на които никога не сме били,
но ни е писано да бъдем.
Автор и художник: Ирена Сиракова
