ЧУВСТВЕНОСТ

ч у в с т в е н о с т,
н е ж н о с т,
ж е н с т в е н о с т,
о б и ч а н е…
усещания, които ти с мъжествена лекота палиш в мен,
докато рисуваш тялото ми
с  п р ъ с т и,
с  у с т н и,
с  д ъ х…
душата ми трепери в ръцете ти, като малко дете,
сгушило се на топло,
х у б а в о  й  е,
у ю т н о,
с п о к о й н о,
а в сърцето буря вилнее…
буря от чувства,
от страст,
от съпреживяното
иска му се да изкрещи любовта си
и като проливен летен дъжд да те залее с нея
тялото  т р ъ п н е,
к о п н е е,
р и д а е  щ а с т л и в о,
в  н а с л а д а  с е  г ъ р ч и,
у м а л я в а,
докато ума полудява,
сънува ли ?
за още копнее
л ю б о в  с и
л ю б о в  с ъ м
л ю б о в  с м е
и е толкова безумно истинско,
че ме плаши
и вдъхновява
з а  о щ е,
и  о щ е,
и  о щ е…
не спирай да ме преобразяваш в чувствена лава,
м у з о  м о я



Автор. Ирена Сиракова