Непростимо е, колко силно копнея да те докосвам.
Въпреки страха, въпреки неудобството, въпреки разума, въпреки всичко, което ни пречи. Непростимо е, как съзнанието ми рисува картини, в които всеки сантиметър от твоето тяло, сякаш е светия Граал, който ме изкушава до състояние на умопомрачение. Въпреки, че си толкова далечен, въпреки задръжките ти, (...) Целият стих може да прочетете в книгата: "Ранима", чийто печат предстои. Автор: Ирена Сиракова
(...)
Съдбата, пак се намеси. Ти бе зает с по-важни дела. Помоли ме за прошка. Каза, че съжаляваш. Прозвуча ми безкрайно искрен. Бе толкова мило. Пожелах ти успех. Имах нужда от този внезапно връхлетял ме кураж, за да почувствам, че не си съвсем безразличен. А тя – Съдбата – ще продължи да ни държи надалеч. Така ни е писано. Автор: Ирена Сиракова Реалността между мен и теб
е трудна за формулиране парадигма. Ту е виртуална, ту свръх емоционална. Ако си в настроение допускаш ме в твоя свят да надникна, ако ли пък не, стъклена кула от мълчание, около теб безцеремонно изниква. Този път, докато съм още вътре, ще се опитам и през онази, с трите катинара и резе, (...) Целият стих може да прочетете в книгата: "С вкус на нежност", чийто печат предстои. Автор: Ирена Сиракова Копнежа ми по теб,
ми устройва безброй капани във ума и е някак си закономерно да сънувам това, от което се страхувам – сънища коварни, изпълнени с желание, но и пропити със вина. След тях съновника предсказва прокоби тежки, предателства и много зло. Едно тъничко гласче успокоително нашепва: „-Не се плаши! Ума шеги със теб си прави. Знае , че да го обичаш, а да не можеш да го имаш - от това наистина боли.“ Съзнанието ми пък схеми проектира, (...) Целият стих може да прочетете в книгата: "Ранима", чийто печат предстои. Автор: Ирена Сиракова Позволи ми една тиха прегръдка.
Толкова ли много искам? Да отпусна душата си на гърдите ти и да ти кажа всичко – без думи. Не говори! Просто прокарай длан по косите ми и ги погали – нежно, с обичане… Повдигни леко брадичката ми (...) Целият стих може да прочетете в книгата: "С вкус на нежност", чийто печат предстои. Автор: Ирена Сиракова Не! Ти не си за мен просто кукла, манекен, изваяни мускули…
Нито просто желание за креватни схватки и сексуално рандеву. Затова не ми предлагай да се огранича с това. Когато мисля за теб, ме обзема нежност и изпитвам нестихваща нужда да бъда щедра и добра, да ти подарявам усмивки и да ти разкривам скътани кътчета от моята душа. Когато фантазирам и си представям любов и отдаване, сливане на тела, въздух натежал от флуиди, ......... Целият текст можете да прочетете в книгата "Танцът на любовта" Автор: Ирена Сиракова С тебе все си играем на криеница.
Аз крия от тебе желанието, което кара плътта ми да ухае на женственост в самотните нощи, когато си ми видение и муза и обичане, а ти умело криеш чувствата си, които ти нашепват налудничаво, че искаш само мен и тялото ми и страстта ми, като аксесоари на душата ми и че си готов да чакаш за целувките ми, готов да се учиш да ме обичаш. С теб е нужно да ходим на уроци по искреност. Да се учим да казваме това, което чувстваме, това което мислим и украсява фантазиите ни, без задръжките и оковите на егото ни. Да се учим да избягваме лъжата и мълчанието, които са плод на (.....) Целият текст можете да прочетете в книгата "Танцът на любовта" Автор: Ирена Сиракова Да, съкрушена съм -
давеща се от мъка, под огледало от сълзи. И пия от тази мъка на глътки – едва, едва...- събирайки сили да се изправя срещу себе си и да сваля тъмните очила на отчаянието, обладало дните ми и безмилостно да му изкопая гроб, в който да почива вовеки. Да, съкрушена съм. Но това не означава, че съм се предала. Продължавам да вярвам и да крача по пътя на собственото си сътворение. И имам сили да се пресъздам от прахта, пропита с кръвта, бликаща от собствената ми плът – наранена. Съкрушението не е край, а начало - прашинка в чаша полу пълна с щастие, което да утоли жаждата за ново сътворение. Съкрушението е достигането на дъното, при което се заражда желанието за нов живот, тогава, когато си достигнал до дълбините на същността на собствените си мъка и безпомощност. Точката на приемане и преодоляване, точката на загърбване и откъсване от стискащите те безмилостно за гърлото, чувства на самосъжалението. Границата, която ако преминеш те обзема милост и те обзема възбуда в слабините на душата, готова да запулсира с усмивка на устните и да покори висотата на онова всепоглъщащо обичане, което превръща жертвоприношението във възвишено възкресение. Да, бях съкрушена, но после си позволих да се преродя- по-силна и обнадеждена от всякога. Автор: Ирена Сиракова Пресушен кладенец – изпразнен, безутешен,
без капчица вдъхновение на дъното му - това остана от съкровеното ми желание да пиша за чувствата си към теб. Горчивина по устните ми, прокраднало се летаргично настроение в душата ми, часове на тъжни ноти в плейлиста на сърцето ми - това е, което се настани помежду ни, след като избра мълчанието да си построи храм, изграждайки непреодолима стена между нас. Когато на разкриването на една жена пред теб, намерила сили и храброст да съблича пласт по пласт одеждата си от чувства, отговориш с безразличие, с празнина - поглъщаща тишината, с липса на смелост да заявиш себе си, единственото, което остава помежду ви е раздиращия звук на плесницата безчувственост, която си й зашлевил в лицето. А после потичат горещите й сълзи- от срам, от мъка, от безутешното желание, да бе достигнала до теб, на вместо провала, който я е сполетял, избирайки да те обича без задръжки и да разкрие душата си пред теб. И в дълбините на този кладенец пресушен, остава ми надежда да поникне цвете, създадено и подхранено от лъч светлина, лъч прозрение, лъч опрощение – към самата мен. На теб – едва ли бих могла да простя - безличието и часовете нестихваща тишина, стиснала ме в здравата схватка на безметежна обреченост, изсмукваща и последната доза кислород от дробовете ми. Не мога... Не искам да дишам и живея така! По-добре пресъхнала да замра и един ден готова за живот отново да се зародя и да дам шанс на онова цвете - символ на любов, която е благословена – да разцъфти. Но не сега. Сега ще си позволя да тъжа. Безутешно. Без глас. Без дихание. Парализирана от болка, срам и гняв. Автор: Ирена Сиракова Искам да изкрещя и с един удар планината от страх и недоизказани чувства между нас да разруша. Не искам повече с тази празнота в душата си да живея. Аз съм обичаща жена и вулкан от чувства в себе си тая. Позволи ми да ти ги разкрия! Нека спрат да ме изяждат от вътре. Тонове упреци съм готова да понеса, само да (........) Целият текст можете да прочетете в книгата "Танцът на любовта" Автор: Ирена Сиракова П.П. Вдъхновено от филма на Bruno Avellan "La legende di Shalimar" by Guerlain Paris и музиката "Lane moje", Serbian composer Željko Joksimović - видеото по-долу. "Once upon a time in India, the love story between a Mughal emperor and his beloved wife… In the 17th century troubadours immortalized on their sitars the love of Shah Jahan and Mumtaz Mahal. A true story became legend, exalted and magnified . This powerful emperor, cultivated in the secret of his heart , an indescribable passion for his divine wife . To protect their love, Mumtaz lived in a palace away from the bustle and chaos of the world, surrounded by beautiful gardens , called Shalimar . A love like this need it a special place. So he created Taj Mahal for his goddess. The Taj Mahal will laugh Time and become a marvel admired by the world." The love between the Mughal emperor, Shah Jahan and his wife Mumtaz Mahal inspired Jacques Guerlain to create Shalimar back in 1925. The new ad for Guerlain, the fragrance, skin care and luxury makeup brand features the Russian model Natalia Vodianova and is shot in Jaipur. Directed by Bruno Aveillan and follows all the codes of luxury marketing : moody, surreal, arty farty but breathtakingly beautiful. Танца е магия – взаимност от чувства.
Поглеждаш към нея и вече знаеш, че искаш да е тя – тази която би могла да преодолее заплетения лабиринт към дълбините на душата ти. Танца е предизвикване – ритуал за мъжко израстване. Ако искаш да предизвикаш мъжа в себе си, покани тази, която е сграбчила сърцето ти с нокти, тази, която е погубила безвъзвратно съня ти, тази, която те обърква до безобразие. Защото (.....) Целият текст можете да прочетете в книгата "Танцът на любовта" Автор: Ирена Сиракова
Океан от сълзи и небивала мъка -
ти ми ги причини, защото осмелих се да обичам. Не биваше. Нали? Ти бе такъв коравосърдечен грубиян. Но сърцето не пожела да ме послуша. Изглежда му харесваше да страда и с драматизъм да се венчае. Забраних му да чувства. Специално хапче за целта изпих. В показанията му прочетох: срещу любовна мъка, несподелена любов и разочарования всякакви. Подейства за миг или два.. Надежда за спасение ми даде, а после (........) Целият текст можете да прочетете в книгата "Танцът на любовта" Автор: Ирена Сиракова Тя е вълшебница-
разпиляна в мечти, разпиляна в любов, разпиляна в тревоги, разпиляна в нощите, разпиляна в копнеж, разпиляна в думи. Тя е откривателка, търсеща споделеност, търсеща съпричастност, търсеща разбиране, търсеща отдаденост, търсеща вричане, търсеща разпалване. Тя е щедър филантроп, раздаваща търпение, раздаваща обричане, раздаваща признание, раздаваща доверие, раздаваща очрование, раздаваща обичане. Тя е крехка фея, споделяща несподеленост, споделяща разкриване, споделяща ненаситност, споделяща разочарование, споделяща сбъдване, споделяща докосване. Тя е преди всичко обичаща жена. Автор: Ирена Сиракова
Обичай ме, но не със думи,
нито пък с обещания нелепи, а с разтапяща нежност ме обичай ти. Докосвай ме с опакото на дланта си, гали ме и разпалвай любовта. (.......) Целият текст можете да прочетете в книгата "Танцът на любовта" Автор: Ирена Сиракова Върви си и не се завръщай!
Прокуден на далеч от моите фантазии. При нея ти върви. Тя повече ще ти подхожда. Аз съм грешната жена. Ти не бе способен на чувствата ми да отвърнеш. А аз не бях способна напълно да ти ги разкрия. Бягахме надалеч от огъня напиращ във сърцата. Сега е късно да се стоплим със жарта. Върви и намери пламъчето в нея. Нека тя ти бъде топлина. Аз искам да забравя кой си и какъв си. Искам свобода. Ще се пречистя от страдание и ще дам почивка на измъчената ми от несподелената любов душа. С теб ще бъдем заедно във друг живот. Сега, ако ме послушаш, твоята съдба е тя. Пусни ме, нека си вървя! Аз клетви другиму съм дала и на друг принадлежа. Един за друг със тебе нека да останем несбъднат, но красив копнеж. Обърни ми гръб! Назад недей поглежда! Върви! Бъди щастлив! Тя до тебе редом ще върви. Аз ще те почакам, да се срещнем на небето и за нова среща в нов живот да уговорим правилата. Автор: Ирена Сиракова |
Ирена СираковаИскрено и лично! Такава, каквато съм - разпиляна в късчета истории и вдъхновения. :) Архив
September 2020
|