Не си просто любов

Kой си ти, че си позволяваш
да настройваш акордите на душата ми,
да правиш любов с нея,
да я целуваш и нежно, и страстно,
да я прегръщаш , събличаш, докосваш, завиваш,
за да й е топло и уютно?
 
Кой си ти, че  ме караш
да горя,
да тлея,
да изригвам като лава,
да плача от щастие,
да се смея с глас като малко дете?
 
Сродна душа ли си?
 
Нееее...
В теб има повече дълбочина,
по-наситени нюанси,
повече загриженост,
повече обич,
повече чувственост,
повече от всичко...
 
 
Кой си ти,
че всяка клетка в мен твърди, че те обича, 
тялото ми копнее за извивките ти,
умът ми реди стихове след удоволствието,
което инжектираш във всяко екзалтирано невронче в мен,
а душата ми се преражда живот след живот,
само за да се сгуши в теб като у дома си?
 
Закрилник ли си?
 
Може би.
 
Не си ли ти обаче
пъстрите думички,
шарените мисли,
наситените фрази,
с които поетите обрисуват портрета на любовта?
 
Но не си просто любов.
Толкова по-всестранен си от любовта.
 
Ти си
и пазител,
и щастие,
и спокойствие,
и разум,
и смисъл,
и посока,
и топлота,
и молитва,
и още и още и още...,
и си истински,
и си вселена от всичко, за което копнея.
 
Затова избирам да съм само твоя
и търпеливо да чакам да ми разкриеш –
кой си ти всъщност?
 
Автор: Ирена Сиракова