ТРУДНА ЗА ОБЛИЧАНЕ В ДУМИ

Ето пак е нощ
от онези нашите,
споделените
и магията се случва.
Превръщаш се във виртуоз,
и започваш да дърпаш струни
да натискаш клавиши,
а аз танцувам под пръстите (и устните) ти
като опиянена от наслада горска нимфа,
разтърсена,
разтапяща се,
рееща се над земята…
 
Пълнят се душите с чувственост,
телата се пренасят в квантови реалности,
умовете ни хващат пътя към безкрая,
абдикират, за да ни отворят вратите към съвършенството.
Стонове рисуват ярки багри в тишината,
чупят се заключалките на всякакви остарели задръжки,
страст потича във вените ни и се пропива в капките пот, напоени с феромони,
а после между намачканите чаршафи попива в матрака,
за да го напои с еротичност.
 
От искрите пламва сетивност,
дишаме,
движим се,
стенем в нейния ритъм…
Замаяни и обсебени се потапяме
все по-надълбоко в дълбините на споделената,
разтърсваща сетивата ни осезаемост.
 
Буря от чувства кипва във вените ми –
драскам, хапя, извивам се, притискам се…
на моменти се боря за контрол,
а в други се предавам напълно
и те оставям да ми причиняваш
вихрушка от трудна за обличане в думи жива чувствителност,
която ме поглъща и завива в копринен пашкул
от непретенциозно,
главозамайващо,
стъпващо като нестинарка върху въглени,
пристрастяващо удоволствие.
 
 Автор: Ирена Сиракова