S. Irena - Късчета от мен...

ЧЕРЕН ШОКОЛАД С КОРИЧКИ ОТ ПОРТОКАЛ

4/12/2019

Във фантазиите си, в сънищата си, в бляновете…
ти изживяваш своите забранени любови,
а аз моите.
Трудно ни е да държим призраците им далеч
от интимността помежду ни.
Но аз нямам против тях.
Нека ги има.
Секса е по-цветен, по-наситен… когато и те са в стаята.
Това е тяхното предназначение.
Част от играта.
Придават й повече чувственост на вкус,
частица усещане за грях
и прашинка вина…
А така е най-сладко.
Иначе би било толкова сиво, скучно…
Нека моралистите цъкат с език…
Нека ни плюят…
Нека сме в устите им…
Накрая все пак, в сърцето ми, най-много място заемаш ти,
а пък в твоето на всички останали им е тясно заради мен.
Тази любов избирам.
Тази… с вкус на черен шоколад с корички от портокал.

Автор: Ирена Сиракова

ГРЕШНИЦА

4/10/2019

Чувствам липсата ти.
Чувствам болката.
Чувствам празнотата…
Подлудяват ме.
Не мога да заблудя дори себе си,
а защо си въобразявам, че мога да заблудя теб, него, тях..?
Стъпих накриво…
Поех по грешния път…
"Грешница" – татуира ме с черно мастило съдбата.
Какво като сърцето ми е пълно с добри намерения?
Този факт, по-малко лудост ли ми предрича?
Лудостта ще ми отива, но само ако бъде споделена от теб.
И само когато за сутришното ни главоболие
ще бъде виновна страстта, с която ще преобръщаме забраните в любов.
Искам да се отдам на това главоболие поне веднъж.
А после цял живот ще те наричам, ако е нужно – „сладък, пресладък… грях“.

Автор и художник: Ирена Сиракова

АКО БЯХ БАЛЕРИНА

4/4/2019

Ако бях балерина, свикнала да изтърпява цялата болка
концентрирана в палците си,
то може би щях да съм така привикнала с нея,
че да съм готова и всичката,
която ти ми причиниш да изтърпя.
Но съм просто жена,
която има нужда да бъде обичана
с цялата смесица от нежност и страст,
на които си способен.
Наситих се...
и на болката
и на неспособността ти, да ме обичаш.
Вземи си ги и си върви от живота ми!
Аз избирам да продължа без теб.

Автор и художник: Ирена Сиракова

ЗАПЕЧАТАНО ПРЕЗ ОБЕКТИВА

4/3/2019

Целувайки ме по косите ми, каза че ме обичаш.
После напълни вана за мен и разкъса листенца от рози в нея.
Разсъблече ме по дантелено бельо и нежно ме потопи във водата.
Изкуши се да запечаташ този миг красота през фото обектива.
След което превърна това късче магия в споделеност
и ме зацелува нежно от пръстите и стъпалата чак до косите.
Прави любов с мен бавно всякаш не искаше никога да свършва.
Дори стоновете ми бяха щрихи на нежност в тази изпълнена с обич картина.
Сълзи се стичаха по бузите ми от удоволствието, което ми причиняваш.
Душата ми само с теб се чувства споделена и пълна,
преоткрива се и се забравя,
смее се като малко дете…
Един букет от рози,
една снимка
и толкова много любов..,
за да не забравям,
за да ми припомниш,
че моята споделеност си ти.

Автор: Ирена Сиракова
Илюстрация по фотография на: Славчо Сираков

РИСУВАМ

4/2/2019

Като просяк на паважа протягам ръка в тъмнината,
свивам шепа,
моля за още…
Присвивам очи.
Сливам се с прокрадващите се в тишината стенания
на една алчна, покварена душа,
която се наслаждава на дозата си наркотик,
както невръстно дете на своето първо захарно петле.
Призракът ти се крие в сенките на мрака
и чака да го поканя да обладае и последната ми капка невинност.
Но аз не моля.
Не.
Този път не моля.
Аз рисувам.
Докосвам с четка ненаситните си устни
и ги обагрям в кърваво червено,
точно там, където озверяло ги захапваш.
Смесвам червеното със синьо, за да се получи драматично лилаво,
с което да покрия местата, които засмукваш подивял от неприличие.
Размазвам черната боичка около очите и с пръст замазвам по бузата си,
за да придобия още по-фатален вид на грешница,
такава, каквато ме предпочиташ в най-тъмната част на денонощието,
докато неистово в молитва започвам да допускам в себе си името ти буква по буква.
Умът ми се напряга да сътвори баграта на белезникавия цвят на възбудата,
която подмокря и двама ни до безобразие.
Целите сме покрити с нея.
Усещаме аромата й по пръстите си,
вкусваме вкуса й по устните си,
просмуква се в душите ни при допира на езицети ни,
прокрадва се в онези странни звуци
на докосващите се и отлепящи се едно от друго тела
омазани и жадни за всяка капка от нея…
Съзнанието ми е по-омърсено отвсякога.
Рисува сцени, заради които да заслужа горенето
на клада в един от предишните си животи,
когато несправедливо бях изгорена.
Да дойде сега инквизицията да ме върже на клада!
Пощада ще e в сравнение с това,
което мислите ми за теб ми причиняват.
Колкото повече пламъците ме обхващат,
толкова повече подгизват измачканите чаршафи.
И името ти на светец в мрака се отронва пак.
И те моля.
И те предизвиквам.
И те дразня.
И се боря за контрол...
А после пак покорно ти се отдавам,
само за да вкусиш за миг сладостта на всичко,
което никога няма да бъде.
Не, не ме умолявай!
Не, не проси и ти!
Аз твоя, няма да бъда.
Освен запечатана в думи и обагрена в боички.
Точка с многоточие…
Много въпросителни...
Няколко удивителни...
Проклятие, а не Съдба…
Автор: Irena Sirakova

60 МИНУТИ МУЗИКА

3/9/2019

Взeмам си Душ след поредните 60 минути,
в които бях илюзорно твоя
и си представях повече от живописно,
как натискаш ерогенните клавиши по цялото ми тяло,
точно, както саксофонист клавишите на саксофона.
Тялото ми се наслади до последната нота
на музиката която композираш,
но Душата ми пищи от ужас
и ме нарича "предателка".

Автор и художник: Ирена Сиракова

ИСТОРИЯ С ПОУКА <3

2/28/2019

Понякога получавам такива на пръв поглед невзрачни любовни бележчици от този, който 9 месеца съм носила под сърцето си и цял живот ще нося в него. В тях, уж нищо особенно.... Няма натруфени думи, обяснения във вечна любов, звезди не ми сваля, света на ръце да ми поднесе не ми обещава, а просто едно семпло: "Обичам те, мамо!". А то ме докосва повече от всички думи, някога изречени или красиво подредени в стихове, посветени ми от мъжете, влюбени в мен. Защото знам, че неговото "обичам те" произлиза от дълбините, не просто на сърцето, а на Душата му и ще е там, до сетния му дъх, устояващо на времето, разстоянието, капаните на живота... От онези "обичам те", даващи сила и на двама ни да се будим всеки ден и да правим нещо стойностно с живота си... От онези "обичам те", които няма нужда да бъдат изричани - четат се в очите, усещат се в топлите прегръдки, правят поднесената чаша вода по-сладка, а денят ти по-усмихнат...
Аз имам две такива "Обичам те" в живота си, които го правят наистина красив - неговото и на баща му - и още дузина, отдавна не обличани в думи "обичам те", на хората, за които моето съществуване има най-голяма стойност и значение. Заради тези "семпли" и "мълчаливи" "обичам те" животът ми е изпълнен с толкова оптимизъм, заради тях усмивката ми не слиза от лицето, заради тях намирам сили да насищам дните си със смисъл...
Обичам ви и аз с цялото си <3, хора-смисъл в живота ми!

П.П.
Беше увил в тази бележка като в свитък един химикал. Идва, поднася ми го и ми казва:
- Мамо, имам подарък за теб.
Взимам подаръка му. Поглеждам го. И му отговарям:
- Благодаря ти, но този химикал за теб съм го купила. Аз нямам нужда от него. Пази си го.
А той:
- Мамо развий бележката. Не химикала е подаръка ми за теб.
ПОУКА:
Моето дете ми даде урок, да не пребързвам с преценките.

АКО НЕ СИ

2/21/2019

Почувства ли пулса на кръвта, която бошува във вените ми?
Погали ли с език белезите, с които е изрисувано тялото ми?
Потопи ли се в греха, на мислите да съм твоя?
Припознаваш ли ме в чужди образи,
когато сърцето ти, непретенциозно ти напомня, че ти липсвам?
Упрекваш ли се, че за поредна нощ ме желаеш толкова невъздържано?
А, че заглушаваш стоновете на самотата си с мен?
Подпали ли се пожар в Душата ти
и стана ли ти горещо 20 см под пъпа,
в мига, в който ме усети като твоя?
Позволи ли ми да крещя от удоволствие,
докато целувките ти композираха музика по тялото ми?
Възхити ли се искрено, колко много лудостта ми отива?
Остави ли ми следа, която да ми напомня,
че сърцето ми иска да остарее с теб?
Ако не си,
не се опреквай!
Не ни е било писано.

Автор: Ирена Сиракова

В ДУШАТА ИМ МУЗИКА СВИРЕШЕ

2/19/2019

Като скитници бяха.
По двама вървяха.
Главите им шапка топлеше.
В Душата им музика свиреше.
На кълдаръмена уличка
из стария Пловдив
да отпочинат поспряха.
Очи в очи вплетоха,
без думи сърцата си да нахранят,
а после отново китари на рамо нарамиха
и нейде по своя път,
като закъснели за юг птици отлетяха,
докато тихичко мечтите им една към друга
пътека от заострени камъни редяха.

Автор: Ирена Сиракова

НЕБЕТО ПЛАЧЕ

2/19/2019

Небето плаче.
Не виждаш ли сълзите,
които се стичат на долу по-улиците?
Оглеждам се и те търся в чужди очи
и се чудя, ще се позная ли в твоите
някога отново?
Ще прескочи ли сърцето ми удар или два,
ако те зърна за миг, макар и отдалеч?
Заседнало ми е в гърлото онова странно усещане,
че никога, нищо няма да е същото.
То има вкус на мляко с какао,
мед и лъжичка посолен карамел –
тежи,
едновременно сладни и соли
и примамливо подканва за още.
Отпивам една глътка,
докато се опитвам да забравя за вчера,
утре ми се вижда толкова далече,
затова сядам в кафенето на хълма,
за да погледам, как небето плаче,
докато бавно отпивам глътка след глътка
с вкус на теб и слънчева усмивка,
която в разноцветни диаманти –
на небето сълзите –
щриха по щриха рисува.

Автор: Ирена Сиракова

Късче щастие...

1/20/2019

Този ден ще е паметен за мен, защото това е денят, в който за първи път проведох арт терапия на дечица, рисувайки заедно с тях.
Когато им показах, какво искам да нарисуват, всички в купом възкликнаха: "Оооо, това е много трудно! Няма да се справя!"
Отговорих им, че не всичко, което изглежда трудно, е наистина трудно и съм убедена, че всички ще се справят отлично. И ето го резултата. Прекрасни картини! Някои от тях с подчертана индивидуалност и собствен почерк.
Гордея се с всяко едно от дечицата.
А най-готиното е, че получиха ценен урок: "Да не се отказваш, преди още да си опитал, а да имаш повече увереност в себе си и способностите си!"
Накрая всяко грабна картината си и побърза да я прибере в стаята си и да я сложи на почетно място, влюбено в нея.
Очите им грееха, усмивките им бяха до ушите...
И тъкмо ми помогнаха да изчистим цялата сътворена бъркотия и грабнаха отново четките и боичките, изнамерихи някакви бели листове и седнаха още да рисуват, този път "концерт пожелание".
Това е щастието: да дадеш някому частица от себе си и да се стоплиш от усмивката, изгряла на лицето му. <3
Обещавам си всеки път, когато съм в Пловдив, да намирам няколко часа да порисувам отново с тях.

РАВНОСМЕТКА ЛИ...?!

1/2/2019

През изминалата 2018 г. съм помогнала за подобряването на здравето на над 350 човека.
Написах над 70 стиха и истории.
Издадох 1 нова книга: С вкус на нежност.
Нарисувах 27 картини.
Включих се в 6 спортни състезания.
Инициирах или участвах активно в 7 благотворителни каузи.
Завърших специализация по психология.
Отпразнувах 9 г. от сключването на граждански брак с човека до мен.
Осъзнах един кармичен урок.
Включих се в стартирането на проекта: www.bulgarianbusinessawards.com.
И разбира се годината си отиде и посрещнах новата в ритъма на кубински ритми и танци. :)
А изброеното до момента бе само един шот от всичко преживяно.
И не, не го направих, за да имам с какво да се похваля, а защото чисто егоистично ми достави радост. <3
2018 за мен беше най-трудоемката в живота ми и честно да си призная си пожелавам 2019 да е малко по-спокойна, но също толкова шарена и творческа.
Едно е сигурно, въпреки умората и тази година си отива от мен със сладкото чувство на задоволство от една изпълнена със смисъл и наситена с красиви емоции година и посрещам Новата Година изпълнена с оптимизъм за още повече смисъл, красота и споделеност в живота ми!
Благодаря на Вселената за цялата тази благодат! <3
И за пореден път ще повторя: Аз съм една истинска щастливка! :)
А най-много благодаря на моето "тихо пристанище" в живота, за тоновете любов, смисъл и подкрепа, които ми подарява и ми позволява да му даря и аз самата.
*****************************************************************
И нека всички вярваме, че най-хубавото предстои!

ВЕЧНОСТТА НЯМА ВРЕМЕ

12/11/2018

Преди да се родим, трябваше да изберем цвета на очите си.
Аз избрах в моите да се оглежда небето,
докато вятъра си играе със зелените листа,
А ти за себе си избра цвета на дървото,
което ще носи на плещите си и листа, и небе.

Но любовта ни понесена от вятъра,
подобно на гълъба, носещ от далеч новината,
времето някак си забрави
и неистово все още чакаме да достигне целта.

Чаках ли чаках, да си припомниш коя съм,
но вечността няма време, така че избрах
да те обичам като обикновен смъртен,
нищо, че така съм обречена да ме боли.

Мислех, че ще умра от жажда,
докато си чакам да се събуди за любов душата ти,
но после си припомних, че ако не тук,
ще споделим любовта си отново,
преди пак за друг живот да се родим.

Може би, залезът е просто изгревът,
който ние виждаме отзад.
Може би в другия живот ще помним кои сме
и ще стоплим сърцата си с цялата вречена помежду ни любов.

И сред милиардите души на хора,
ще преплитаме пътищата си,
докато отново не се намерим един друг.

Ще търсим живот в живота си,
в очите ни ще има за нас построен подслон
и ще се губим в спомени, за местата,
на които никога не сме били,
но ни е писано да бъдем.

Автор и художник: Ирена Сиракова

АЙ! АЙ, КАПИТАНЕ!

12/11/2018

Ай! Ай, капитане!
Търсеше буря да пребориш...
Стигна ли ти бурята, която разрази в Душата ми, в очите ми..?
Ураганно бедствие ни помете,
остави ни без дихание
и в мрежата на безумието, телата ни сплете.
Аз се борех за всеки споделен дъх ненаситно,
ти отвръщаше ми всякаш правиш любов с мен,
за последен път, преди да завладеят кораба ти, пирати.
Молех за още преплувани заедно морета,
а ти ми подари пътешествия в океани.
Ще ти остане ли спомен,
за една подивяла от желание русалка,
която не пее омайни песни,
а се превръща в пяна, нашепвайки в ухото ти
пулсиращите етюди на нейното неутолимо, от никой смъртен, желание?
Ще преплуваш ли океана отново с нея,
за да се изгубиш в синьо-зеленото на очите й,
докато се отдаваш на нейното: " желая те по-силно" и "още"?
Ще подпали ли тя пак платната ти, за да се пошегува с вятъра,
докато ти смирено се молиш и на небето и на океана,
да угасят не платната, а на тази дивачка пожара в душата?
Ще стопли ли тя премръзналото ти тяло с вулкана от чувства,
който бълбука в океана, когато тебе никакъв на хоризонта те няма?
Ще ти позволи ли да вкусиш от солта на женствеността й,
ако й обещаеш после и ти да се превърнеш в пяна,
за да обиколите света с вълните
и да правите любов, утолявайки страстта си,
докато се сливате в пенести балончета -
там някъде на скришно - по бреговете, по скалите,
та даже по стените на рибарските лодки?
Събери си ума капитане!
Тя е стихия.
Тя е лава.
Тя е жрица.
Прибери си спомените на топло в сърцето
и утре от повелител на океана се върни при мен,
като повелител на небето,
за да сътворим друга приказка,
разказваща за още по-безумна
и жадувана от телата ни,
буреносна стихия!

Автор: Ирена Сиракова

М-ДА-А-А

12/7/2018

Да пожелая изведнъж този мъж,
който по нищо на теб не прилича,
това беше удар с мокър парцал по главата.
Та той е твоя антипод…
Виж го!
Не е нито изваян като гръцки бог,
нито пък е силен като тракийски войн,
камо ли пък да е смел като римски гладиатор…
Усмивката му ме гали, а не ме разтапя…
Докосването му ми е приятно, а не изгарящо…
Очите му ме гледат със смесица от интерес и нежност,
вместо да ме разсъбличат с похот.
Държи се мило, а не с пренебрежение.
Подарява ми себе си в малки жестове,
а не в среднощни еротични пориви…
В неделя сутрин не спортува, а пие чай…
Изобщо, седя и се чудя, как изобщо ми се случи -
да го пожелая и да те заместя във фантазиите си с него,
пък било то и за една нощ?!
Със години пазих ти ексклузивитет,
но ето на, като от гръм небесен ударена, съм сега
и седя и умувам,
това което се случва, предвещава ли
че на всичко помежду ни му иде края?
Дотегна ли ми да горя безутешно?
Да съм недолюбена,
неразбрана...
Спокойствие, нежност, разбиране… ли ми се преиска?
И изобщо, защо пък трябва нещо от някой да ми се иска?
Имам си всичко…
освен теб.

Автор: Ирена Сиракова

СЪБЛЕЧИ МЕ ЛИЧНО

12/5/2018

питаш ме снимка, дали ще ти изпратя?
снимка от тези мръснишките…
с малко дантелка тук –там,
която да разкъсаш със зъби.
искаш от мен да ти го направя лесно,
искаш да ме изчукваш в съзнанието си пак и пак,
докато в едната ръка държиш телефона
и се взираш в разголеното ми Аз на екрана,
а с другата утоляваш страстта си…
искаш но няма!
порнография в нета, колкото щеш...
моите достойнства са други.
не ми преписвай нищо толкова евтино!
ако искаш до голотата ми да се докоснеш,
събличи ме лично!
с пръсти изгаряй кожата ми,
целувай ме невъздържано,
прошепвай ми неприлични думи в ухото,
захапвай ме тук-там страстно,
подръпвай със зъби бельото ми,
подлуди се сам,
докато пъшкам от възбуда в ухото ти…
запечатай после тази сцена във фотоапарата на Душата си
с нея ще ти позволя да прогонваш самотата си
и ако оцениш качеството на моята техника за заснемане на голотата,
с цял фотоалбум от изискано поднесената ми разголеност,
за която си се потрудил
и която с уменията ти на превъзходен любовник си извоювал,
може пък и да те възнагради съдбата.

Автор: Ирена Сиракова

НЯМАШ КАПКА ЖАЛ

12/3/2018

взимам речника и проверявам
огън
палиш
горя,
изгарям,
избухвам…
....
една сълза потича
и се питам
може ли една сълза да изгаси пожара?
невъзможно!
само порой от сълзи би могъл
а пък аз, за какво да плача?
не се чувствам наранена
просто тъжна,
че умело с пръсти не изтръгваш стонове от мен,
че езика ти не си играе забранени игри на забранени места,
разпалвайки още лудост в мен,
че мъжествеността ти не докарва до екстаз
пулсиращата ми женственост… пак и пак…
о, безумие!
разлиствам речника отново
и търся дума,
която да отговори на въпроса ми
защо дори болката ми доставя безмерно удоволствие,
когато се касае за теб.
намирам я …
не, не е мазохизъм…
но тази дума за теб е чуждица…
ще трябва да я изживееш,
за да се научиш да разбираш смисъла й.
затварям речника шумно… с трясък.
стига!
омръзна ми да изгарям като свещ на молитвеник,
за тоя дето духа.
искам те вън от съзнанието си.
сега!
веднага!
грабвам четка и боички…
смесвам цветовете,
запълвам канваса със чувствата,
от които искам да избягам надалеч,
но бягам ли или просто придобиват образ,
обличайки скритите пориви в цветове?
пак сълза…
ама хайде стига де!
докога?!
забърсвам бързо с опакото на ръката
и заличавам нейната следа.
грабвам сака и събирам в него с ярост-
хавлия, бански, чехли, очила…
и отивам да поплувам
с надежда може би последна
водата да измие образа ти
и да погаси пожара,
давайки ми така желания (дали?) покой.
но такъв голям пожар, гаси ли се с някакъв си там басейн с вода?!
плувам, всякаш искам да преплувам океана,
всякаш дяволите ме преследват,
превръщайки зад мен водата в лава,
подобрявам си рекорда и за разстояние и за време
и точно в 5 ме гонят, врати затварят, осветлението гасят…
а аз още си горя,
разтапям се,
изгарям в пламъци, за Бога!
прибирам се в агония и спешно се нуждая от пожарогъсител…
в къщи няма, но ако пусна филм..?!
може пък в сценария да се намери…
90 мин смях, сълзи и май ми поолекна…
филм ли казах?!
и сценарий при това?!
и ето температурата отново опасно бързо се покачва…
и…
изгарям в треска…
това е…
нямаш жал!

Автор: Ирена Сиракова

Късче наситен с удоволствия секс, води неминуемо до интересни прозрения...

12/3/2018

Жената разцъфва като цвете, когато по устните си усети вкуса на любовта.

Мечтаеш си да видиш съзвездията и звездите в близък план… Погледни тогава в очите на жената, която току що си ощастливал с оргазъм.

Жената до теб се съмнява в красотата си…, накарай я да се погледне в огледалото веднага след като сте правили невероятно наситен с удоволствия секс. Види ли сиянието, което излъчва точно в този момент, ще се влюби в себе си завнаги.

Най-красивото ми Аз, което някога съм виждала в огледалото е отражението на моето Аз, след превъзходен секс.

След като си преживял толкова много удоволствие по време на секс, че не ти остават сили да се помолиш за още, усещането е за безграничен релакс и духовен екстаз, от които те обсебва желанието, просто да полежиш и да изпиеш бавно всяка капка от този елексир на безгранично задоволство.

Дали един мъж е отличен любовник, се разбира по сиянието в очите на жена му.

Автор: Ирена Сиракова

КРАСИВ СЪН

11/27/2018

Сънувах как двамата волно галопираме в планинската шир -
от изгрев до залез,
от хребет до хребет,
от поток до поток,
през поля и гори,
през хълмове и падини,
далече от всичко и всички,
без умора,
без страх,
с развяти гриви,
с изпълнени със свободолюбив дух души...
Бях готова и накрая на Света да те последвам,
а ти куршум в гърдите си би поел заради мен.
Дори свирепостта на прегладнелите вълци не можеше да ни сплаши,
защото заедно бяхме непобедими.
Очите ми от гордост и любов преливаха,
докато се възхищавах на своя несломим и храбър жребец,
а на теб колената ти омекваха,
когато идвах да потъркам обичливо муцунка в шията ти.
Нощем полагах глава уморено върху гърдите ти
и сънувах отново теб и необятната шир.
Топлината ти ми даваше сигурност, кураж и вяра.
Дъхът, който издишваше през нозрдите си ми вдъхваше живот.
Погледа ти на "непобедим" амбасадор на свободния дух,
пораждаше жаждата ми за приключения и волност.
След тежка битка с хищниците, срещу които се борихме наравно -
глава до глава,
аз ближех твоите рани, а ти моите...
Обичах те повече от всичко!
И на моята любов ти отвръщаше с преливаща от сърцето ти любов.
Ако красивият ми сън за нас бе продължил,
до сърцето ми щеше да затупти още едно сърце,
в тропота на твоите и моите копита да отеква тропота на още четери копита.
Нощем между мен и теб да се сгушва и да усеща топлината ни плода на нашата любов.
Битките щяхме да ги водим още по-ожесточено, за да запазим новия крехък живот.
През планинската шир щяхме да препускаме трима.
А един ден, когато oстареем, щяхме да легнем - аз и ти - сгушени един в друг,
да затворим очи,
да благодарим за времето заедно,
за безмерното щастие,
за безграничната любов
да докоснем ноздри и да споделим последния си дъх,
преди да отлетим да галопираме в безкрайната небесна шир.

Автор и художник: Ирена Сиракова

МАСТИЛЕНИ СЪЛЗИ

11/22/2018

Дали съществува селективна "new age" деменция?
Дали ще ми помогне да изтрия спомена само за теб?
Дали ще забравя, преживяването на моите атоми, клетки, неврони при сливането с твоите?
Дали отпечатъците от пръстите ти, някога ще спрат да ми доставят еротичен катарзис?
Дали ще преустановя звук по звук да иконописвам името ти пред олтара на женствеността си?
Дали ще ме възпре да плагиатсвам утопията за разбирателство без думи
или за любовта, пускаща корени?
Ще обуздае ли юздите на перото ми,
което с мастлиени сълзи, твори несбъднатото помежду ни?
Или ще продължа да те пиша,
помагайки ти да проникнеш зад стената на всяка моя клетка,
за да се барикадираш там,
принуждавайки ме да забравям своето име
и да наричам себе си с твоето?

Автор: Ирена Сиракова

СВЪРЗАНИ

11/20/2018

Аз и ти ли..?
Ние сме две различни Вселени със силно привличане помежду ни.
Сблъскат ли се, избухва неугасим огън.
Отдалечат ли се, се ражда еротично напрежение.
Приближат ли се - тя се превръща в кълбо от чувства,
а в неговото съзнание се раждат сценарии за филми 18 +.
Ако се слеят би било твърде взривоопасно,
дори за фантазиите на най- изтъкнатите футористи.
Мисля, че го осъзнават и затова копнеят един за друг - отдалеч.
Дали има решение?!
Да си построят ли своя млечен път?
За да се докоснат и останат завинаги свързани.

Автор:
Ирена Сиракова

ОТКРАДНИ СИ ЦЕЛУВКА

11/17/2018

Минаха толкова много години,
а ти все още не смееш да изречеш пред сърцето си,
какво означавам за теб.
А аз означавам за него, повече,
отколкото ти се иска сам пред себе си да признаеш, нали?
Хайде, поправи ме, ако греша!
Търсиш начини да заблудиш себе си в обратното,
докато времето си отлита,
белязано от една открадната целувка,
за която сърцето ми така копнееше,
че не посмя да те жигоса със стигмата на крадец.
Как е възможно, да не намираш думите,
сам пред себе си, да признаеш?
Всъщност не е нужно нищо да изричаш,
достатъчно е да се загубиш в очите ми,
за да започне Душата ти да крещи,
че ме желаеш невъздържано
и копнееш да излезеш напълно извън контрол със мен.
Открадни си нова целувка от мен,
която да докосне дълбините на Душата ти!
Позволявам ти го.
Не отлагай!
Знаеш, че пеперудите пърхат вътре в мен,
само при мисълта за тази химерна целувка.
Усещал си крилете им и ти.
Не протакай във времето!
Открадни си целувка, която да преобърне света ми,
да ме бележи, като „завинаги твоя“,
правейки напълно невъзможно да си тръгна
от тази любов помежду ни.
Открадни ми сърцето отново,
нищо, че вече е почти изцяло твое.
Този път го превземи напълно.
Не оставяй място за друг!
Ще ти позволя…
онази целувка, с която да се изгубим безвъзвратно
и двамата в лабиринта на сърцата си,
онази целувка, с която да ми „откраднеш“ Душата,
за да танцуваш с нея в нощта,
така както, никой друг не би!
Знаеш, че те обичам и се чудиш, защо съм такава?
Любовта ми те обърква и когато сме заедно,
не знаеш какво да ми кажеш.
Нищо мълчи!
Очите ти са по-красноречиви от хиляди думи.
Заради тях ще ти позволя
да ми откраднеш отново целувка,
която да преобърне света ми
и да не искам да си тръгна от твоя.
Ще ти позволя…
онази целувка,с която да се изгубим безвъзвратно и двамата
в морето от обич помежду ни,
онази целувка, с която да ми откраднеш същността,
разума,
всичко свято…,
за да танцуваш с мен в нощта,
така както, никой друг до сега!
Хайде, покани ме на танц и слей устните си с моите,
точно там - на дансинга на нашата малка Вселена,
докато телата ни изгарят в живописни образи за всичко,
което искат да случат помежду си,
там в нощта,
под звездите,
за да чуе падаща звезда копнежа ни и да го сбъдне.
Ще ти позволя!

Автор и художник: Ирена Сиракова

ВДЪХНОВЕНО ОТ:

Steal a kiss from you

It's been so many years passed without saying I love you ,
And in fact I love you
But I'll find ways of fooling my heart ,
It's been so many years passed without stealing a kiss from you,
I Just want a kiss and for that mouth I don't care to be a thief

It can't be that I haven't yet found the words
And on that night I didn't say anything
It can't be that in a second I lost myself in your eyes
Even though inside I was screaming at you

Let me steal a kiss from you that reaches to my soul
Like a vallenato of those oldies that we liked
I know you feel butterflies, I also felt their wings
Let me steal a kiss from you that makes you fall In love & u don't go

Let me steal a kiss from you that reaches to my soul
Like a vallenato of those oldies that we used to like
I know you feel butterflies, I also felt their wings
Let me steal you a kiss that makes you fall in love and you don't go

Let me steal your heart
Let me write you a song
Let me because with a kiss we get lost the two of us

Let me steal your heart
Let me turn up this song's volume
So that we dance together like no body did

Let me steal a kiss from you that reaches to my soul
Like a vallenato of those oldies that we used to like
I know you feel butterflies, I also felt their wings
Let me steal a kiss from you that makes you fall in love & u don't go

I know that you like it when I sing to you so
that you get serous but I will make you laugh
I know you love me ,,, why you are like this
And when we're together I don't know what to say
I know you like it when I sing to you so
That you get serious but I will make you laugh
I know you love me ...why you are like this
When we're together I don't know what to say

Let me steal a kiss from you that reaches to my soul
Like a vallenato of those oldies that we used to like
I know you feel butterflies
I know you feel butterflies, I also felt their wings
I also felt their wings
Let me steal a kiss from you that makes you fall in love and you don't go

Let me steal a kiss from you that reaches to my soul
Like a fallen to of those oldies that we used to like
I know you feel butterflies, I also felt their wings

Let me steal you a kiss that makes you fall in love
And you don't go

Виртуоз

11/5/2018

Аз не спирам да строя стени, а ти да ги рушиш.
Всякаш не ги виждаш,
Всякаш не съществуват…
Как го правиш?
Каква е тайната ти?
И защо за Бога, ти го позволявам?
Защо те кича с ореол?
Ти си всичко друго, но не и светец.
Как е възможно толкова всеотдайно да те обичам,
че през тайни коридори в собственото си сърце,
против забраните на разума си да те въвеждам?
Теб, най-незаслужилия от всички,
най-объркващия ме,
най-противоречивия…
На две Душата ми се клонира,
откакто живота ми с твоя се преплете.
Едната половина тухли зида,
за да ти напомня да стоиш далеч,
другата с чук в ръка, тухла по тухла разбива,
за да те хване за ръка и да те преведа през
с пот, издълбаната врата.
И нищо да не правиш,
и нищо да не казваш,
все се озоваваш вътре пред камината,
в която огънят пламти и нашепва нежно,
че да ме направиш своя ще е безумно красиво.
Заедно с тухлите в стените, руша и задръжките,
пренаписвам правилата,
бойкотирам представите си за живота…
Но нито за миг не съжалявам…
Не…
Ти си предопределен.
Нямам колебания.
Така го усещам.
Ти си всичко, от което имам нужда, та и повече.
Виждам го в очите ти.
Прочитам го в спонтанните ти жестове на загриженост..
Чувам го в неизказаните думи помежду ни.
Нищо, че аз си имам вече всичко.
И е алчно да искам всичко това, което имам, но с теб.
Носиш ми усещането, че политам,
че си моята Вселена,
че света ми се изпълва с бяла магия, когато го прекрачиш.
Толкова е разтърсващо да си в него,
толкова преобразяващо,
пристрастяващо,
обсебващо,
преизпълващо ме с ненаситност,
че забравям да си тръгна с часове от поляната с мечтите,
на която лежим с преплетени пръсти
и рисуваме със споделеност космически кораби,
с които да пътешестваме между звездите,
между душите си,
между световете си…
Ей така, неусетно уж, ти позволих
да се превърнеш в частица от мен.
Не си ме молил,
не си го искал…
Напротив, ти даже си против.
Но ето на, показах ти пътя до сърцето си,
а сега не знам, какъв е пътя, по който да те изкарам от там.
Като в задънен лабиринт се лутам.
Безуспешно.
Безнадеждно..
И затова, вместо да хабя напразно цялата си енергия
в обречени на неуспех опити,
ще ти отправя различно предложение:
остани си в него!
Сърцето визирам.
На него явно си му скъп гост,
стопляш го,
разпалваш го,
пробуждаш отдаденост,
желанието му да танцува,
да композира,
да прокарва пръсти по клавиши,
да докосва струни,
да смесва в палитри цетове
и го караш да размишлява
върху есенциални за вселената въпроси,
като дали в нечей език, на нечий народ,
някой някога се е сетил да създаде дума,
обединяваща чувствата нежност и страст?
Остани!
Подари му няколко мига щастие, докато все още тупти,
щом като виртуоз умееш да го караш да се ускорява,
а после да спира, да прескочи удар или два
и после пак да препуска като добре трениран спринтьор.
Виж го!
По-живо е…
По-жизнерадостно…
Влюбено е!
Не бих му отнела това чувство на щастие.
Недей и ти!

Автор: Ирена Сиракова

Вдъхновено от:

Halo - Beyonce, Lyrics
Remember those walls I built?
Well, baby, they're tumblin' down
And they didn't even put up a fight
They didn't even make a sound
I found a way to let you in
But I never really had a doubt
Standin' in the light of your halo
I got my angel now

[Pre-Chorus]
It's like I've been awakened
Every rule I had you breakin'
It's the risk that I'm takin'
I ain't never gonna shut you out!

[Chorus]
Everywhere I'm lookin' now
I'm surrounded by your embrace
Baby, I can see your halo
You know you're my savin' grace
You're everything I need and more
It's written all over your face
Baby, I can feel your halo
Pray it won't fade away

[Post-Chorus]
I can feel your halo, halo, halo
I can see your halo, halo, halo
I can feel your halo, halo, halo
I can see your halo, halo
Halo, oh oh

[Verse 2]
Hit me like a ray of sun
Burnin' through my darkest night
You're the only one that I want
Think I'm addicted to your light
I swore I'd never fall again
But this don't even feel like fallin'
Gravity can't begin to pull me back to the ground again

[Pre-Chorus]
It's like I've been awakened
Every rule I had you breakin'
The risk that I'm takin'
I'm never gonna shut you out!

[Chorus]
Everywhere I'm lookin' now
I'm surrounded by your embrace
Baby, I can see your halo
You know you're my savin' grace
You're everything I need and more
It's written all over your face
Baby, I can feel your halo
Pray it won't fade away

[Post-Chorus]
I can feel your halo, halo, halo
I can see your halo, halo, halo
I can feel your halo, halo, halo
I can see your halo, halo
I can feel your halo, halo, halo
I can see your halo, halo, halo
I can feel your halo, halo, halo
I can see your halo, halo
Halo, oh oh
Halo, oh oh
Oh, oh, oh

[Chorus]
Everywhere I'm lookin' now
I'm surrounded by your embrace
Baby, I can see your halo
You know you're my savin' grace
You're everything I need and more
It's written all over your face
Baby, I can feel your halo
Pray it won't fade away

[Post-Chorus]
I can feel your halo, halo, halo
I can see your halo, halo, halo
I can feel your halo, halo, halo
I can see your halo, halo
Halo, oh oh
I can feel your halo, halo, halo
I can see your halo, halo, halo
I can feel your halo, halo, halo
I can see your halo, halo
Halo, oh oh

Между белите листове

10/28/2018

Да останеш само спомен съхранен между белите листове,
а аз спомен съхранен между белите чаршафи
(както се пее в тази разтърсваща ме от емоции песен,
която ме кара, когато танцувам, да усещам тръпки по тялото си и жажда да се слея с танца,)
не ще ти го позволя!
Опитвам се да си спомня не бе ли точно тази песен, последната, на която танцувахме?
Не знам.
Но искам да е следващата, която отново ще ме накара да почувствам,
че си предопределен да споделиш същността ми.
И освен на белите листове, знай, че си имаш място и в сърцето ми.
Да. Там ти е мястото. Точно там.
Да му напомняш, че един живот живее и когато обича,
трябва да цени повече от всичко, именно този,
който успява да го накара в единия момент да забие с 200 в минута,
а в другия да спре да бие и да прескочи няколко удара.
Този, който с една дума, жест, поглед, усмивка може да го накара да полети от щастие
или да го разбие на хиляди парченца.
Този, който превзема всяко кътче в него, въпреки цялата армия от противоречия,
този който не му дава миг покой,
този който е изрисувал с пламъчета в очите името си в него,
този, заради който е готово света да преобърне наопъки, за да сподели своята чувственост...
Белите листове ще са само свидетели, за това,
какво му причиняваш на това безкрайно гладно за всичко, което си, сърце.
Ще съхраняват историята на една разтърсваща ме любов,
която оставя следи в мен и ме променя за добро или зло.
Любов, караща ме да израствам и да прекрачвам граници,
които са ми са се стрували далечни и недостижими.
Същата тази любов, която ме вдъхновява да преоткривам неподозирани свои страни, възможности, таланти...
Която ме научи да намирам сили да прощавам, когато най-силно ме боли,
да гледам на трудностите с усмивка,
да бъда безкрайно търпелива
и да вярвам, че за всичко си има причина
и независимо накъде ни води, дали ни доближава или отдалечава,
сърцето ми не спира да ми нашепва като любовно заклинание твоето име.
Любов неслумима.
Любов, чертаеща нови хоризонти,
и прокарваща свои пътища във Вселената...
По-ярка от звезда,
по-изгаряща от Комета,
катализираща,
разпалваща,
променяща,
търсеща,
вземаща,
даваща,
намираща,
разгръщаща се със своите собствени темпове...
Любов, запечатала трудностите на две Души
да бъдат,
да споделят,
да скъсяват разстояния...
Няколко буквички, а толкова много чувства,
чийто пламък си подпалил в мен.

Автор: Ирена Сиракова

ДАВАШ ЛИ ПОЛУЧАВАШ - един по-интересен и изпълнен с намеси на Съдбата, Димитровден

10/26/2018

"Даваш ли, получаваш!" Чували сте този израз, нали?
Тази вечер, когато се качих в автобус от градския транспорт , за да се прибера вкъщи, един човек реши да не ми вземе парички за билетче. Седнах и се замислих и изведнъж изплуваха в съзнанието ми хронологични събития от изминалия ден. Ще ви ги разкажа накратко.
По обед бързах да хвана влак за Стамболийски, за да изненадам една от най-добрите си приятели, която е именничка днес. И понеже пристигнах на гарата в последната минутка, на касата ми казаха, да си взема билет от влака. Качих се, но тъй като разстоянието е 1 спирка, кондуктор не мина и така съдбата ми спести няколко левчета.
В късният следобед, вече в София, забелязах един дядо, който проси (Съдбата отново се намеси - можеше и да не го забележа, но тя реши, че трябва да върна жеста), бръкнах да му дам стотинки. Нямах. Дадох му банкнота, а той.... (реакцията му дълбоко ме разтърси), беше сляп и в момента, в който почувства хартия, а не метал в дланта си, лицето му смени няколко физиономии... Първата беше учудване... Зададе ми странен въпрос: "Познаваме ли се?!" Отговорих: "Не." Втората беше искрена благодарност. Започна да ме благославя и беше искрен. Личеше си, че думите му са от сърце, но и чувстваше неудобство. И него го усетих ясно във въздуха. Почувствах го и аз, защото не смятам, че заслужавах да ме благослава, заради парите в ръката му. Пожелах му хубавите пожелания да се връщат и продължих по пътя си. Когато вечерта се прибрах в Пловдив, запътила се към спирката за автобуса, видях баба да рови в един кош до една бутка. Събираше разни найлонови торби и други материали за рецеклиране. почувствах желание да отида и да я попитам има ли нужда от парички за хляб. В този момент се появи моя автобус. И трябваше да избера бабата или автобуса. След няколко важни секунди, надделя желанието да отида при бабата. Автобуса си замина без мен. А аз и дадох стотинките, които си бях наумила. И зачаках следващия автобус. Когато той дойде и се качих, нямаше контрольор, раздаващ билетчетата и аз отидох с левче в ръката право при шофьора. Подадох му го и го попитах, на него ли е нужно да платя? А той отговори:
- "Сядай, моме! Днес ще се возиш безплатно!"
Защо ви разказах тези събития?!
(Не за да си придавам ореол, защото всички вие помагате и подавате някоя друга стотинка на окаяните възрастни хорица, а и не само - сигурна съм. Всички Душа носим.)
А за да ви напомня: "Даваш ли, получаваш!" А когато получаваш, предай нататък!
И въпреки, че примера е банален и става въпрос за пари, замислете се..., във всяка област от живота е така.
А в любовта е на корен квадратен. Там максимата е: "Колкото повече любов даваш, толкова повече ще получаваш." (Дори да става въпрос за несподелена любов, когато ти даваш, някому, а той не отвръща, споко, друг ще ти я върне в още по-големи дози, важното е да имаш Душа и сърце да я оцениш.)
И това пак по темата за знаците и Съдбата...