Късчета от мен...

ВЕЧНОСТТА НЯМА ВРЕМЕ

12/11/2018

Преди да се родим, трябваше да изберем цвета на очите си.
Аз избрах в моите да се оглежда небето,
докато вятъра си играе със зелените листа,
А ти за себе си избра цвета на дървото,
което ще носи на плещите си и листа, и небе.

Но любовта ни понесена от вятъра,
подобно на гълъба, носещ от далеч новината,
времето някак си забрави
и неистово все още чакаме да достигне целта.

Чаках ли чаках, да си припомниш коя съм,
но вечността няма време, така че избрах
да те обичам като обикновен смъртен,
нищо, че така съм обречена да ме боли.

Мислех, че ще умра от жажда,
докато си чакам да се събуди за любов душата ти,
но после си припомних, че ако не тук,
ще споделим любовта си отново,
преди пак за друг живот да се родим.

Може би, залезът е просто изгревът,
който ние виждаме отзад.
Може би в другия живот ще помним кои сме
и ще стоплим сърцата си с цялата вречена помежду ни любов.

И сред милиардите души на хора,
ще преплитаме пътищата си,
докато отново не се намерим един друг.

Ще търсим живот в живота си,
в очите ни ще има за нас построен подслон
и ще се губим в спомени, за местата,
на които никога не сме били,
но ни е писано да бъдем.

Автор и художник: Ирена Сиракова

0 Comments

АЙ! АЙ, КАПИТАНЕ!

12/11/2018

0 Comments

Ай! Ай, капитане!
Търсеше буря да пребориш...
Стигна ли ти бурята, която разрази в Душата ми, в очите ми..?
Ураганно бедствие ни помете,
остави ни без дихание
и в мрежата на безумието, телата ни сплете.
Аз се борех за всеки споделен дъх ненаситно,
ти отвръщаше ми всякаш правиш любов с мен,
за последен път, преди да завладеят кораба ти, пирати.
Молех за още преплувани заедно морета,
а ти ми подари пътешествия в океани.
Ще ти остане ли спомен,
за една подивяла от желание русалка,
която не пее омайни песни,
а се превръща в пяна, нашепвайки в ухото ти
пулсиращите етюди на нейното неутолимо, от никой смъртен, желание?
Ще преплуваш ли океана отново с нея,
за да се изгубиш в синьо-зеленото на очите й,
докато се отдаваш на нейното: " желая те по-силно" и "още"?
Ще подпали ли тя пак платната ти, за да се пошегува с вятъра,
докато ти смирено се молиш и на небето и на океана,
да угасят не платната, а на тази дивачка пожара в душата?
Ще стопли ли тя премръзналото ти тяло с вулкана от чувства,
който бълбука в океана, когато тебе никакъв на хоризонта те няма?
Ще ти позволи ли да вкусиш от солта на женствеността й,
ако й обещаеш после и ти да се превърнеш в пяна,
за да обиколите света с вълните
и да правите любов, утолявайки страстта си,
докато се сливате в пенести балончета -
там някъде на скришно - по бреговете, по скалите,
та даже по стените на рибарските лодки?
Събери си ума капитане!
Тя е стихия.
Тя е лава.
Тя е жрица.
Прибери си спомените на топло в сърцето
и утре от повелител на океана се върни при мен,
като повелител на небето,
за да сътворим друга приказка,
разказваща за още по-безумна
и жадувана от телата ни,
буреносна стихия!

Автор: Ирена Сиракова

0 Comments

М-ДА-А-А

12/7/2018

0 Comments

Да пожелая изведнъж този мъж,
който по нищо на теб не прилича,
това беше удар с мокър парцал по главата.
Та той е твоя антипод…
Виж го!
Не е нито изваян като гръцки бог,
нито пък е силен като тракийски войн,
камо ли пък да е смел като римски гладиатор…
Усмивката му ме гали, а не ме разтапя…
Докосването му ми е приятно, а не изгарящо…
Очите му ме гледат със смесица от интерес и нежност,
вместо да ме разсъбличат с похот.
Държи се мило, а не с пренебрежение.
Подарява ми себе си в малки жестове,
а не в среднощни еротични пориви…
В неделя сутрин не спортува, а пие чай…
Изобщо, седя и се чудя, как изобщо ми се случи -
да го пожелая и да те заместя във фантазиите си с него,
пък било то и за една нощ?!
Със години пазих ти ексклузивитет,
но ето на, като от гръм небесен ударена, съм сега
и седя и умувам,
това което се случва, предвещава ли
че на всичко помежду ни му иде края?
Дотегна ли ми да горя безутешно?
Да съм недолюбена,
неразбрана...
Спокойствие, нежност, разбиране… ли ми се преиска?
И изобщо, защо пък трябва нещо от някой да ми се иска?
Имам си всичко…
освен теб.

Автор: Ирена Сиракова

0 Comments

СЪБЛЕЧИ МЕ ЛИЧНО

12/5/2018

0 Comments

питаш ме снимка, дали ще ти изпратя?
снимка от тези мръснишките…
с малко дантелка тук –там,
която да разкъсаш със зъби.
искаш от мен да ти го направя лесно,
искаш да ме изчукваш в съзнанието си пак и пак,
докато в едната ръка държиш телефона
и се взираш в разголеното ми Аз на екрана,
а с другата утоляваш страстта си…
искаш но няма!
порнография в нета, колкото щеш...
моите достойнства са други.
не ми преписвай нищо толкова евтино!
ако искаш до голотата ми да се докоснеш,
събличи ме лично!
с пръсти изгаряй кожата ми,
целувай ме невъздържано,
прошепвай ми неприлични думи в ухото,
захапвай ме тук-там страстно,
подръпвай със зъби бельото ми,
подлуди се сам,
докато пъшкам от възбуда в ухото ти…
запечатай после тази сцена във фотоапарата на Душата си
с нея ще ти позволя да прогонваш самотата си
и ако оцениш качеството на моята техника за заснемане на голотата,
с цял фотоалбум от изискано поднесената ми разголеност,
за която си се потрудил
и която с уменията ти на превъзходен любовник си извоювал,
може пък и да те възнагради съдбата.

Автор: Ирена Сиракова

0 Comments

НЯМАШ КАПКА ЖАЛ

12/3/2018

0 Comments

взимам речника и проверявам
огън
палиш
горя,
изгарям,
избухвам…
....
една сълза потича
и се питам
може ли една сълза да изгаси пожара?
невъзможно!
само порой от сълзи би могъл
а пък аз, за какво да плача?
не се чувствам наранена
просто тъжна,
че умело с пръсти не изтръгваш стонове от мен,
че езика ти не си играе забранени игри на забранени места,
разпалвайки още лудост в мен,
че мъжествеността ти не докарва до екстаз
пулсиращата ми женственост… пак и пак…
о, безумие!
разлиствам речника отново
и търся дума,
която да отговори на въпроса ми
защо дори болката ми доставя безмерно удоволствие,
когато се касае за теб.
намирам я …
не, не е мазохизъм…
но тази дума за теб е чуждица…
ще трябва да я изживееш,
за да се научиш да разбираш смисъла й.
затварям речника шумно… с трясък.
стига!
омръзна ми да изгарям като свещ на молитвеник,
за тоя дето духа.
искам те вън от съзнанието си.
сега!
веднага!
грабвам четка и боички…
смесвам цветовете,
запълвам канваса със чувствата,
от които искам да избягам надалеч,
но бягам ли или просто придобиват образ,
обличайки скритите пориви в цветове?
пак сълза…
ама хайде стига де!
докога?!
забърсвам бързо с опакото на ръката
и заличавам нейната следа.
грабвам сака и събирам в него с ярост-
хавлия, бански, чехли, очила…
и отивам да поплувам
с надежда може би последна
водата да измие образа ти
и да погаси пожара,
давайки ми така желания (дали?) покой.
но такъв голям пожар, гаси ли се с някакъв си там басейн с вода?!
плувам, всякаш искам да преплувам океана,
всякаш дяволите ме преследват,
превръщайки зад мен водата в лава,
подобрявам си рекорда и за разстояние и за време
и точно в 5 ме гонят, врати затварят, осветлението гасят…
а аз още си горя,
разтапям се,
изгарям в пламъци, за Бога!
прибирам се в агония и спешно се нуждая от пожарогъсител…
в къщи няма, но ако пусна филм..?!
може пък в сценария да се намери…
90 мин смях, сълзи и май ми поолекна…
филм ли казах?!
и сценарий при това?!
и ето температурата отново опасно бързо се покачва…
и…
изгарям в треска…
това е…
нямаш жал!

Автор: Ирена Сиракова

0 Comments

Късче наситен с удоволствия секс, води неминуемо до интересни прозрения...

12/3/2018

0 Comments

Жената разцъфва като цвете, когато по устните си усети вкуса на любовта.

Мечтаеш си да видиш съзвездията и звездите в близък план… Погледни тогава в очите на жената, която току що си ощастливал с оргазъм.

Жената до теб се съмнява в красотата си…, накарай я да се погледне в огледалото веднага след като сте правили невероятно наситен с удоволствия секс. Види ли сиянието, което излъчва точно в този момент, ще се влюби в себе си завнаги.

Най-красивото ми Аз, което някога съм виждала в огледалото е отражението на моето Аз, след превъзходен секс.

След като си преживял толкова много удоволствие по време на секс, че не ти остават сили да се помолиш за още, усещането е за безграничен релакс и духовен екстаз, от които те обсебва желанието, просто да полежиш и да изпиеш бавно всяка капка от този елексир на безгранично задоволство.

Дали един мъж е отличен любовник, се разбира по сиянието в очите на жена му.

Автор: Ирена Сиракова

0 Comments

КРАСИВ СЪН

11/27/2018

0 Comments

Сънувах как двамата волно галопираме в планинската шир -
от изгрев до залез,
от хребет до хребет,
от поток до поток,
през поля и гори,
през хълмове и падини,
далече от всичко и всички,
без умора,
без страх,
с развяти гриви,
с изпълнени със свободолюбив дух души...
Бях готова и накрая на Света да те последвам,
а ти куршум в гърдите си би поел заради мен.
Дори свирепостта на прегладнелите вълци не можеше да ни сплаши,
защото заедно бяхме непобедими.
Очите ми от гордост и любов преливаха,
докато се възхищавах на своя несломим и храбър жребец,
а на теб колената ти омекваха,
когато идвах да потъркам обичливо муцунка в шията ти.
Нощем полагах глава уморено върху гърдите ти
и сънувах отново теб и необятната шир.
Топлината ти ми даваше сигурност, кураж и вяра.
Дъхът, който издишваше през нозрдите си ми вдъхваше живот.
Погледа ти на "непобедим" амбасадор на свободния дух,
пораждаше жаждата ми за приключения и волност.
След тежка битка с хищниците, срещу които се борихме наравно -
глава до глава,
аз ближех твоите рани, а ти моите...
Обичах те повече от всичко!
И на моята любов ти отвръщаше с преливаща от сърцето ти любов.
Ако красивият ми сън за нас бе продължил,
до сърцето ми щеше да затупти още едно сърце,
в тропота на твоите и моите копита да отеква тропота на още четери копита.
Нощем между мен и теб да се сгушва и да усеща топлината ни плода на нашата любов.
Битките щяхме да ги водим още по-ожесточено, за да запазим новия крехък живот.
През планинската шир щяхме да препускаме трима.
А един ден, когато oстареем, щяхме да легнем - аз и ти - сгушени един в друг,
да затворим очи,
да благодарим за времето заедно,
за безмерното щастие,
за безграничната любов
да докоснем ноздри и да споделим последния си дъх,
преди да отлетим да галопираме в безкрайната небесна шир.

Автор и художник: Ирена Сиракова

0 Comments

МАСТИЛЕНИ СЪЛЗИ

11/22/2018

0 Comments

Дали съществува селективна "new age" деменция?
Дали ще ми помогне да изтрия спомена само за теб?
Дали ще забравя, преживяването на моите атоми, клетки, неврони при сливането с твоите?
Дали отпечатъците от пръстите ти, някога ще спрат да ми доставят еротичен катарзис?
Дали ще преустановя звук по звук да иконописвам името ти пред олтара на женствеността си?
Дали ще ме възпре да плагиатсвам утопията за разбирателство без думи
или за любовта, пускаща корени?
Ще обуздае ли юздите на перото ми,
което с мастлиени сълзи, твори несбъднатото помежду ни?
Или ще продължа да те пиша,
помагайки ти да проникнеш зад стената на всяка моя клетка,
за да се барикадираш там,
принуждавайки ме да забравям своето име
и да наричам себе си с твоето?

Автор: Ирена Сиракова

0 Comments

СВЪРЗАНИ

11/20/2018

0 Comments

Аз и ти ли..?
Ние сме две различни Вселени със силно привличане помежду ни.
Сблъскат ли се, избухва неугасим огън.
Отдалечат ли се, се ражда еротично напрежение.
Приближат ли се - тя се превръща в кълбо от чувства,
а в неговото съзнание се раждат сценарии за филми 18 +.
Ако се слеят би било твърде взривоопасно,
дори за фантазиите на най- изтъкнатите футористи.
Мисля, че го осъзнават и затова копнеят един за друг - отдалеч.
Дали има решение?!
Да си построят ли своя млечен път?
За да се докоснат и останат завинаги свързани.

Автор:
Ирена Сиракова

0 Comments

ОТКРАДНИ СИ ЦЕЛУВКА

11/17/2018

0 Comments

Минаха толкова много години,
а ти все още не смееш да изречеш пред сърцето си,
какво означавам за теб.
А аз означавам за него, повече,
отколкото ти се иска сам пред себе си да признаеш, нали?
Хайде, поправи ме, ако греша!
Търсиш начини да заблудиш себе си в обратното,
докато времето си отлита,
белязано от една открадната целувка,
за която сърцето ми така копнееше,
че не посмя да те жигоса със стигмата на крадец.
Как е възможно, да не намираш думите,
сам пред себе си, да признаеш?
Всъщност не е нужно нищо да изричаш,
достатъчно е да се загубиш в очите ми,
за да започне Душата ти да крещи,
че ме желаеш невъздържано
и копнееш да излезеш напълно извън контрол със мен.
Открадни си нова целувка от мен,
която да докосне дълбините на Душата ти!
Позволявам ти го.
Не отлагай!
Знаеш, че пеперудите пърхат вътре в мен,
само при мисълта за тази химерна целувка.
Усещал си крилете им и ти.
Не протакай във времето!
Открадни си целувка, която да преобърне света ми,
да ме бележи, като „завинаги твоя“,
правейки напълно невъзможно да си тръгна
от тази любов помежду ни.
Открадни ми сърцето отново,
нищо, че вече е почти изцяло твое.
Този път го превземи напълно.
Не оставяй място за друг!
Ще ти позволя…
онази целувка, с която да се изгубим безвъзвратно
и двамата в лабиринта на сърцата си,
онази целувка, с която да ми „откраднеш“ Душата,
за да танцуваш с нея в нощта,
така както, никой друг не би!
Знаеш, че те обичам и се чудиш, защо съм такава?
Любовта ми те обърква и когато сме заедно,
не знаеш какво да ми кажеш.
Нищо мълчи!
Очите ти са по-красноречиви от хиляди думи.
Заради тях ще ти позволя
да ми откраднеш отново целувка,
която да преобърне света ми
и да не искам да си тръгна от твоя.
Ще ти позволя…
онази целувка,с която да се изгубим безвъзвратно и двамата
в морето от обич помежду ни,
онази целувка, с която да ми откраднеш същността,
разума,
всичко свято…,
за да танцуваш с мен в нощта,
така както, никой друг до сега!
Хайде, покани ме на танц и слей устните си с моите,
точно там - на дансинга на нашата малка Вселена,
докато телата ни изгарят в живописни образи за всичко,
което искат да случат помежду си,
там в нощта,
под звездите,
за да чуе падаща звезда копнежа ни и да го сбъдне.
Ще ти позволя!

Автор и художник: Ирена Сиракова

ВДЪХНОВЕНО ОТ:

Steal a kiss from you

It's been so many years passed without saying I love you ,
And in fact I love you
But I'll find ways of fooling my heart ,
It's been so many years passed without stealing a kiss from you,
I Just want a kiss and for that mouth I don't care to be a thief

It can't be that I haven't yet found the words
And on that night I didn't say anything
It can't be that in a second I lost myself in your eyes
Even though inside I was screaming at you

Let me steal a kiss from you that reaches to my soul
Like a vallenato of those oldies that we liked
I know you feel butterflies, I also felt their wings
Let me steal a kiss from you that makes you fall In love & u don't go

Let me steal a kiss from you that reaches to my soul
Like a vallenato of those oldies that we used to like
I know you feel butterflies, I also felt their wings
Let me steal you a kiss that makes you fall in love and you don't go

Let me steal your heart
Let me write you a song
Let me because with a kiss we get lost the two of us

Let me steal your heart
Let me turn up this song's volume
So that we dance together like no body did

Let me steal a kiss from you that reaches to my soul
Like a vallenato of those oldies that we used to like
I know you feel butterflies, I also felt their wings
Let me steal a kiss from you that makes you fall in love & u don't go

I know that you like it when I sing to you so
that you get serous but I will make you laugh
I know you love me ,,, why you are like this
And when we're together I don't know what to say
I know you like it when I sing to you so
That you get serious but I will make you laugh
I know you love me ...why you are like this
When we're together I don't know what to say

Let me steal a kiss from you that reaches to my soul
Like a vallenato of those oldies that we used to like
I know you feel butterflies
I know you feel butterflies, I also felt their wings
I also felt their wings
Let me steal a kiss from you that makes you fall in love and you don't go

Let me steal a kiss from you that reaches to my soul
Like a fallen to of those oldies that we used to like
I know you feel butterflies, I also felt their wings

Let me steal you a kiss that makes you fall in love
And you don't go

0 Comments

Виртуоз

11/5/2018

0 Comments

Аз не спирам да строя стени, а ти да ги рушиш.
Всякаш не ги виждаш,
Всякаш не съществуват…
Как го правиш?
Каква е тайната ти?
И защо за Бога, ти го позволявам?
Защо те кича с ореол?
Ти си всичко друго, но не и светец.
Как е възможно толкова всеотдайно да те обичам,
че през тайни коридори в собственото си сърце,
против забраните на разума си да те въвеждам?
Теб, най-незаслужилия от всички,
най-объркващия ме,
най-противоречивия…
На две Душата ми се клонира,
откакто живота ми с твоя се преплете.
Едната половина тухли зида,
за да ти напомня да стоиш далеч,
другата с чук в ръка, тухла по тухла разбива,
за да те хване за ръка и да те преведа през
с пот, издълбаната врата.
И нищо да не правиш,
и нищо да не казваш,
все се озоваваш вътре пред камината,
в която огънят пламти и нашепва нежно,
че да ме направиш своя ще е безумно красиво.
Заедно с тухлите в стените, руша и задръжките,
пренаписвам правилата,
бойкотирам представите си за живота…
Но нито за миг не съжалявам…
Не…
Ти си предопределен.
Нямам колебания.
Така го усещам.
Ти си всичко, от което имам нужда, та и повече.
Виждам го в очите ти.
Прочитам го в спонтанните ти жестове на загриженост..
Чувам го в неизказаните думи помежду ни.
Нищо, че аз си имам вече всичко.
И е алчно да искам всичко това, което имам, но с теб.
Носиш ми усещането, че политам,
че си моята Вселена,
че света ми се изпълва с бяла магия, когато го прекрачиш.
Толкова е разтърсващо да си в него,
толкова преобразяващо,
пристрастяващо,
обсебващо,
преизпълващо ме с ненаситност,
че забравям да си тръгна с часове от поляната с мечтите,
на която лежим с преплетени пръсти
и рисуваме със споделеност космически кораби,
с които да пътешестваме между звездите,
между душите си,
между световете си…
Ей така, неусетно уж, ти позволих
да се превърнеш в частица от мен.
Не си ме молил,
не си го искал…
Напротив, ти даже си против.
Но ето на, показах ти пътя до сърцето си,
а сега не знам, какъв е пътя, по който да те изкарам от там.
Като в задънен лабиринт се лутам.
Безуспешно.
Безнадеждно..
И затова, вместо да хабя напразно цялата си енергия
в обречени на неуспех опити,
ще ти отправя различно предложение:
остани си в него!
Сърцето визирам.
На него явно си му скъп гост,
стопляш го,
разпалваш го,
пробуждаш отдаденост,
желанието му да танцува,
да композира,
да прокарва пръсти по клавиши,
да докосва струни,
да смесва в палитри цетове
и го караш да размишлява
върху есенциални за вселената въпроси,
като дали в нечей език, на нечий народ,
някой някога се е сетил да създаде дума,
обединяваща чувствата нежност и страст?
Остани!
Подари му няколко мига щастие, докато все още тупти,
щом като виртуоз умееш да го караш да се ускорява,
а после да спира, да прескочи удар или два
и после пак да препуска като добре трениран спринтьор.
Виж го!
По-живо е…
По-жизнерадостно…
Влюбено е!
Не бих му отнела това чувство на щастие.
Недей и ти!

Автор: Ирена Сиракова

0 Comments

Между белите листове

10/28/2018

0 Comments

Да останеш само спомен съхранен между белите листове,
а аз спомен съхранен между белите чаршафи
(както се пее в тази разтърсваща ме от емоции песен,
която ме кара, когато танцувам, да усещам тръпки по тялото си и жажда да се слея с танца,)
не ще ти го позволя!
Опитвам се да си спомня не бе ли точно тази песен, последната, на която танцувахме?
Не знам.
Но искам да е следващата, която отново ще ме накара да почувствам,
че си предопределен да споделиш същността ми.
И освен на белите листове, знай, че си имаш място и в сърцето ми.
Да. Там ти е мястото. Точно там.
Да му напомняш, че един живот живее и когато обича,
трябва да цени повече от всичко, именно този,
който успява да го накара в единия момент да забие с 200 в минута,
а в другия да спре да бие и да прескочи няколко удара.
Този, който с една дума, жест, поглед, усмивка може да го накара да полети от щастие
или да го разбие на хиляди парченца.
Този, който превзема всяко кътче в него, въпреки цялата армия от противоречия,
този който не му дава миг покой,
този който е изрисувал с пламъчета в очите името си в него,
този, заради който е готово света да преобърне наопъки, за да сподели своята чувственост...
Белите листове ще са само свидетели, за това,
какво му причиняваш на това безкрайно гладно за всичко, което си, сърце.
Ще съхраняват историята на една разтърсваща ме любов,
която оставя следи в мен и ме променя за добро или зло.
Любов, караща ме да израствам и да прекрачвам граници,
които са ми са се стрували далечни и недостижими.
Същата тази любов, която ме вдъхновява да преоткривам неподозирани свои страни, възможности, таланти...
Която ме научи да намирам сили да прощавам, когато най-силно ме боли,
да гледам на трудностите с усмивка,
да бъда безкрайно търпелива
и да вярвам, че за всичко си има причина
и независимо накъде ни води, дали ни доближава или отдалечава,
сърцето ми не спира да ми нашепва като любовно заклинание твоето име.
Любов неслумима.
Любов, чертаеща нови хоризонти,
и прокарваща свои пътища във Вселената...
По-ярка от звезда,
по-изгаряща от Комета,
катализираща,
разпалваща,
променяща,
търсеща,
вземаща,
даваща,
намираща,
разгръщаща се със своите собствени темпове...
Любов, запечатала трудностите на две Души
да бъдат,
да споделят,
да скъсяват разстояния...
Няколко буквички, а толкова много чувства,
чийто пламък си подпалил в мен.

Автор: Ирена Сиракова

0 Comments

ДАВАШ ЛИ ПОЛУЧАВАШ - един по-интересен и изпълнен с намеси на Съдбата, Димитровден

10/26/2018

0 Comments

"Даваш ли, получаваш!" Чували сте този израз, нали?
Тази вечер, когато се качих в автобус от градския транспорт , за да се прибера вкъщи, един човек реши да не ми вземе парички за билетче. Седнах и се замислих и изведнъж изплуваха в съзнанието ми хронологични събития от изминалия ден. Ще ви ги разкажа накратко.
По обед бързах да хвана влак за Стамболийски, за да изненадам една от най-добрите си приятели, която е именничка днес. И понеже пристигнах на гарата в последната минутка, на касата ми казаха, да си взема билет от влака. Качих се, но тъй като разстоянието е 1 спирка, кондуктор не мина и така съдбата ми спести няколко левчета.
В късният следобед, вече в София, забелязах един дядо, който проси (Съдбата отново се намеси - можеше и да не го забележа, но тя реши, че трябва да върна жеста), бръкнах да му дам стотинки. Нямах. Дадох му банкнота, а той.... (реакцията му дълбоко ме разтърси), беше сляп и в момента, в който почувства хартия, а не метал в дланта си, лицето му смени няколко физиономии... Първата беше учудване... Зададе ми странен въпрос: "Познаваме ли се?!" Отговорих: "Не." Втората беше искрена благодарност. Започна да ме благославя и беше искрен. Личеше си, че думите му са от сърце, но и чувстваше неудобство. И него го усетих ясно във въздуха. Почувствах го и аз, защото не смятам, че заслужавах да ме благослава, заради парите в ръката му. Пожелах му хубавите пожелания да се връщат и продължих по пътя си. Когато вечерта се прибрах в Пловдив, запътила се към спирката за автобуса, видях баба да рови в един кош до една бутка. Събираше разни найлонови торби и други материали за рецеклиране. почувствах желание да отида и да я попитам има ли нужда от парички за хляб. В този момент се появи моя автобус. И трябваше да избера бабата или автобуса. След няколко важни секунди, надделя желанието да отида при бабата. Автобуса си замина без мен. А аз и дадох стотинките, които си бях наумила. И зачаках следващия автобус. Когато той дойде и се качих, нямаше контрольор, раздаващ билетчетата и аз отидох с левче в ръката право при шофьора. Подадох му го и го попитах, на него ли е нужно да платя? А той отговори:
- "Сядай, моме! Днес ще се возиш безплатно!"
Защо ви разказах тези събития?!
(Не за да си придавам ореол, защото всички вие помагате и подавате някоя друга стотинка на окаяните възрастни хорица, а и не само - сигурна съм. Всички Душа носим.)
А за да ви напомня: "Даваш ли, получаваш!" А когато получаваш, предай нататък!
И въпреки, че примера е банален и става въпрос за пари, замислете се..., във всяка област от живота е така.
А в любовта е на корен квадратен. Там максимата е: "Колкото повече любов даваш, толкова повече ще получаваш." (Дори да става въпрос за несподелена любов, когато ти даваш, някому, а той не отвръща, споко, друг ще ти я върне в още по-големи дози, важното е да имаш Душа и сърце да я оцениш.)
И това пак по темата за знаците и Съдбата...

0 Comments

Време за хубава книга и мила среща в Слънчевата къща, гр. Пловдив

10/18/2018

0 Comments

От тези готините, зареждащите срещи.., при които две авторки си разменят по една книга, в която са споделили частица от себе си.
Dareto Yalamova и нейната дебютна книга Поглед нагоре и аз с моята С вкус на нежност в Слънчевата къща, където днес, много хора бяха зарадвани от една инициатива, в която всеки можеше да си тръгне с хубава книга в ръка, напълно безплатно.
Фотограф:
Violeta Patolova от 2Birdies

0 Comments

Мистиката на Св. Петка...

10/15/2018

0 Comments

Вчера на Св. Петка, имахме си именник (брат ми - Петко), светицата, на която да се молим да прогледнем, най-вече чрез Душата си, за доброто, което сме се родили да сторим на таз земя, изпитвах едно такова неописуемо с думи спокойствие. Много ярко изразено и силно като усещане. Аз използвах деня да й се помоля и да благодаря за всичко хубаво в живота ми. Вечерта ми се пририсува и седнах да рисувам, докато се усетя нарисувах не една, а три картини. Всичките ми носят усещането за небето. Освен спокойствие, усещах и увереност и всякаш нещо съм преборила или предстои да преборя. А тази нощ сънувах как ни преследва Демон - имах си помощник. Демона се превърна в Змей, който пронизах с копие.
Много мистика се насъбра като усещания и сънища и за това ми е интересно да я споделя заедно с нарисуваните на Св. Петка картини.

Художник: Ирена Сиракова

0 Comments

САМО ПРИЯТЕЛСТВО..?!

10/11/2018

0 Comments

Ти си тръгна от живота ми просто така,
За да ми покажеш колко ще боли да те няма.
Да, успя! Сърцето ми кърви и оставя кървави дири
от спомени, които искам да изтрия
и да заключа при погубените си желания.
Боли толкова много, при мисълта,
че никога няма да те целувам отново.
Дъха ми спира, само щом си припомня сладостта на твоите устни.
Как можа да се случи това на нас, при условие,
че дори само когато погледите ни се докоснеха и времето спираше?
Не разбирам!
Наистина. Не разбирам!
Страстта ни превземаше, без дори да е нужно да се докосваме с пръсти.
И температурата се покачваше само от обещанията,
които си давахме с очи.
Да. Очите ти.. Те не лъжеха.
Можех да прочета желанието в тях.
Желанието да ме докосваш с целувки.
Желанието да бъда твоя.
Желание, което толкова наивно обърках с любов.
Ах тази любов, която твърдиш, че е неосеществима – не и между нас.
За това искаше да ми предложиш просто приятелство.
Само приятелство?! Извинявай, но за миг си помислих, че полудяваш!
Няма просто как, когато сърцето ми жадува
за безумни количества от твоята любов.
Така написа края на историята, която
само очите ни се осмеляваха да разказват.
Но този край не го очакваше дори ти.
Изненада те, колкото и мен.
Не такъв край обещаваха стрелките на часовника,
когато спираха докато прехвърчаха флуиди помежду ни.
Не знам, защо така се случи.
Предполагам бъг в звездите, чертаещи съдбите ни в небето,
но ми се струва, че връщане назад няма.
И това е, което на хиляди малки парченца ми разбива сърцето.
Пак ще те попитам...
Как можа да се случи това на нас, когато дори само
допира на погледите ни караше Земята да спре да се върти?
Не разбирам!
Обясни ми!
Защо тогава страстта ни превземаше, само при мисълта телата ни да се слеят в едно?
И термометъра прегряваше от обещанията, които си давахме с очи.
Да. Очите ми.. Те не лъжеха.
Можеше да прочетеш желанието ми в тях.
Желанието да те докосвам с устни.
Желанието да бъдеш мой.
Желание, което беше просто малка прашинка от моята любов към теб.
Тази, същата любов, която твърдиш, че е неусеществима –
не и помежду ни.

Автор: Ирена Сиракова

Lyrics
Translation in English
It hurts - Duele - Dama

You leave from my life just like that
You take my memories
Trip to never ever
It hurts so much not having you there
hiere
It wounds
See the train leaving to beyond
With the prettiest memories
They'll stay lost
It hurst so much not kissing you again
I feel life is passing by
I'm breathless
Words remain, I know they won't come back
How could this happen between you and I
If just by looking each other the clock stops
The passion invades us
There were no day or afternoom
Between you and I in the room
If just by see me passing by
Your eyes didn't lie, you were gonna erase me
With your lips kissing me
This big love
Between you and I ended
Ayy love
You want
To offer me just a friendship
That I see this love
Has never existed
You're nutts, you won't see this coming
nose
I don't know
Why it happened, but there's no way back
My heart is broken
And even it takes a time to heal
Always break dawn
Everything will pass
I feel life is passing by
I'm breathless
Words remain, I know they won't come back
How could this happen between you and I
If just by looking each other the clock stops
The passion invades us
There were no day or afternoom
Between you and I in the room
If just by see me passing by
Your eyes didn't lie, you were gonna erase me
With your lips kissing me
This big love
Between you and I ended
Ayy love
Yeah
My new melody

0 Comments

ЖАДНИ ДА ТАНЦУВАТ

10/8/2018

0 Comments

Ритъмът в кръвта пропива,
тяло с тяло нежно се допира,
покачва се налягането в барометъра,
отмерващ привличането помежду ни.
Усещам тялото ти как до моето прилепва.
Дъхът ти всява смут в молещото се
за още, инжeктирано с любов сърце.
В песента се пее за целувка,
от онези, които преобръщат ти Света.
По устните си почти долавям й вкуса,
докато изкусно караш ме да следвам -
ръка с ръка,
бедра с бедра,
гърди с гърди…
Губя почва под краката
и само прегръдка след прегръдка
ме държат все още на крака.
Сетивата ми са жадни да танцуват
плът във плът,
докато напълно от желание не полудея.
Кажи ми, как за бога,
поглъщащия ме копнеж да усмиря?
Изкарваш ме от равновесие, само за да ме прегърнеш
още по-силно в обятията си на мъж.
И духът ми ме напуска за да се наслади отстрани
на ритмичността, с която телата ни се движат, преплитат и разплитат.
А със следващия дъх отново в мен се връща,
за да се потопи в поредната вълна, в която ме превръщаш.
Нека танцът ни пребъде в иконопис,
на който е изографисан копнежът ни един към друг!
Ще се молим,
ще палим свещ след свещ
и ще си припомняме,
как очи с очи в милувки се докосваха,
докато ние с теб лудостта си един по друг
в ритъма на танца се опитвахме да разсъблечем.
Онзи танц, с който мелодията в кръвта пропиваше,
и тяло с тяло нежно се допираше.

Автор: Ирена Сиракова

0 Comments

Warwickshire Triathlon | 7 October завършен успешно!

10/7/2018

0 Comments

Благодаря на всички, които ме подкрепихте!
Благодаря на всички, които ми пожелахте успех!
Благодаря на всички, които дарихте средства за Любчо в каузата, която съзадох TRIATLON CHALLENGE to help child with cerebral palsy !
За мен най-хубавия спомен от този триатлон ще остане целувката, грейналите от гордост очички и поздравленията на моят син на финала.
Дадох му още един ценен урок днес.
Аз не съм добра плувкиня и той ме видя, колко се измъчих да преплувам 6 дължини, но на края му споделих: "Не е важно да си най-добър във всичко, важно е да се предизвикаш и да успееш, доказвайки на себе си, че можеш!
А когато го правиш и за кауза, помагайки друго човешко същество е безценно!"

0 Comments

НЕУГАСИМ

10/5/2018

0 Comments

Кадри от благотворителната вечер, посветена на деца болни от ДЦП, проведена в БКИ в Лондон под наслов "Приказка за Доброто и Любовта"

10/4/2018

0 Comments

Из "Завети за моя син" - "За благодорността"- ВИДЕО

10/4/2018

0 Comments

По време на благотворителната вечер, посветена на деца болни от ДЦП в Българския Културен Институт в Лондон под наслов "Приказка за доброто и любовта".

0 Comments

Притча за изгубената усмивка - ВИДЕО

10/4/2018

0 Comments

ИМПРОВИЗИРАН МАРАТОН ПО ПОЕЗИЯ

10/3/2018

0 Comments

Тази нощ си спретнах #маратон по поезия. :) В рамките на отличното постижение от 2 ч. и 40 мин, изримувах 9 стиха ( по окло 17 мин на стих). Кой от кой по-докосващ... Като отбележим, че в предните 24 часа преди маратона написах още 2 стиха, то за едно денонощие съм поставила личен рекорд от 11 стиха, т.е. 1/3 от да речем 5-тата ми поетична книга.
Как го направих?! 🤔
Няма да ви кажа, за да не прихванете от моята лудост. :)

Заглавия на написаните поеми:
ОКОВИ ОТ ФАЛШ
ЩЕ ЗАБРАВЯ (ЛИ)
УМРИ СИ В НЕЗНАНИЕ
ПОЧЕРНЕНИ БУКВИ
ЗА БОКЛУКА
ЦЕЛУВКА ПО ЧЕЛОТО
НЕУГАСИМ
НЕИЗБЕЖНО Е
ПРОПИЛЯН ЖИВОТ
ПИЙ ДО ДЪНО И НА ЕКС
ПОЧТИ ПОЛУДЯХ

0 Comments

ЩЕ ЗАБРАВЯ ЛИ?

10/2/2018

0 Comments

ОКОВИ ОТ ФАЛШ

10/2/2018

1 Comment

Разбирам те, че живееш в ерата на виртуалния секс в месинджъра,
виртуалните приятелства във faceboook и Instagram
и все по-лесно става да си НЕискрен и фалшив,
защото няма кой да надникне в очите ти
и да прозре лъжите ти.
А те очите не крият,
разголват лъжата и я оставят без дрехи – да зъзне от срам.
Разбирам, че да нараниш някого
с няколко клика върху клавиатурата
нищо не ти ковства,
а и гнева му не е нужно дори да понесеш –
просто ще блокираш профила му и ще add- неш поредния friend.
Но приятелствата лесно не се печелят
затова пък, вече имаш солиден опит, колко лесно се губят.
Разбирам, че е все по-трудно да си себе си човеко,
и да се ориентираш, кой е истински
в този свят от позьори с фото филтри,
които да им ретушват бръчките „пачи крак“,
да им тушират миглите или да им заглаждат целулита.
Но фото филтъра няма да промени, кои са отвътре,
какъв им е интелекта, какво им е възпитанието,
колко стойност имат и как ще се впишат в живота ти.
Едно само не разбирам – докато вечер заспиваш сам,
не ти ли хрумва, че самотата е висока цена,
с която си плащаш за страха ти да бъдеш истински?
И не, не ме опонирай с Его, колко модерно е
да си си самодостатъчен в днешно време!
Вместо това събери сили и натисни бутона РЕСТАРТ.
И нека започна нищичко да НЕ разбирам
от новото ти, съкровенно, истинско, неподправено АЗ.
Пожелавам ти го, ама надали.
Твърде много смелост се изисква да си себе си
в съвремие на лицемерие, илюзии и суета.
Истината е неудобна, нали?
Но ключа за оковалия те фалш е там някъде вътре в нея.

Авто: Ирена Сиракова

Ако те е докоснал моят стих, може да ме зарадваш, като ми подариш комплимент. А аз обещавам, да предам нататък! :)

1 Comment

<<Previous

Ирена Сиракова

Архив