Много истина в думите на човек, който се чувства комфортно и удобно в моите обувки, защото самият той е писател. Речта на Ники Пеев, автор на "Денят на инвикта", по време на премиерата на книгата "С вкус на нежност".
|
0 Comments
Качваме се в самолета, настаняваме се, вадим по една книга - той чете моята С вкус на нежност. За първи път остава насаме с нея. Аз се заемам да препрочета "Сюжети" на любимата ми и изключително талантлива поетеса Любел Дякоf. От дясната ми страна, до прозореца е седнала симпатична дама, която хвърля по едно око на книгата ми и ни заговаря. Пита ме, дали ще и дам да поразгледа книгата?
Отговарям, че с удоволствие ще й дам и двете - да почете и поразгледа. Разпитва ме за книгата в ръцете ми и аз започвам на дълго и широко да й разказвам за Любел и поезията й. Тя любопитно пита: - "А на другата, кой е автора?" Отговарям през смях: -"Другата книга е моя. Аз съм автора." Той се намесва и дружолюбно казва: - "След няколко страници ще приключа с нея и ще Ви я дам да почетете." И го прави. Тя междувременно ме разпитва, кои са ми любимите поети и споделя, кои са нейните. Разказва ми, че е музикант. Пее джаз. Познава и работи с доста добри композитори. Започва да чете С вкус на нежност и се влюбва в думите ми, в книгата, в мен. Говорим за изкуството, любовта, семейните отношения, децата и т.н., докато ми отправя комплименти за този или онзи стих или размислите ми отпечатани на белите листове. Открива себе си там измежду редовете на моята книга, в мирогледа на моите думи... Оказва се, че имаме една обща страст - рисуването. Най-ценното за мен като творец е разяснението й, кои стихове са подходящи за текст на песен. Харесва си един такъв и ми посочва неговата ритмичност. Не по-малко ценни са насоките й, как един стих или друг да се промени, за да придобие повече ритмичност. Това е една от онези съдбовни срещи, които те обогатяват, в които един напълно непознат, ти става близък. Тя ми подарява свой диск, а аз й подарявам своята книга и това не са просто два предмета, нито просто два носителя на изкуство - това са частица от нейната и частица от моята Душа. Казах ли ви вчера на Премиерата?! Тази книга носи в себе си музика. Чувам я със сърцето си. В два поредни дни, живота ме срещна с четери прекрасни музикантки. Тя е Краси, на чиято красива джаз музика, нежен глас и талант се наслаждавам, докато ви разказвам тази история и се чувствам привилегирована щастливка, защото нейната музика попада само в ръцете на приятели, както тя сама сподели. <3 Бог ми е свидетел, прекланям се пред талантите на хората и му благодаря с цялата си Душа, за всяка подобна среща!  Онази целувка ли?!
Същата... Която угаси огъня, но стопли сърцето и татуира душата с копнеж за повече от всичко, което си. Онази, същата, която трябваше да е начало, а не край. Вземи си я, моля те! Вземи си я! Цялата. Заедно с дъха ти, с вкуса ти, с разочарованието, със жаждата, с греха и студа, който ме скова. Няма да моля втори път, нито ще копнея за леда, вледенил сърцето ти. Но ще помня. Прости ми! Не съм способна да забравя. Докосване, споделено дихание, искрици страст, горчив, неутолен копнеж... Прибирам ги в кутията със спомени и ще ги изкарвам да пълня с тях бутилката с тръпчиво вино, когато ми се прииска да се опия с вкуса на най-дълго чаканите, най- желаните и най-изстраданите в тишината на нощите, красиво рисувани и запълвани с цвят след цвят преобръщащи живота мигове споделеност. Автор и художник: Ирена Сиракова  Появи се в съня ми
като дълго чакан, но неканен гост. Все така правиш. Обичаш да ме изненадваш, да ме объркваш, да ме държиш в очакване... Идваш колкото да намажеш с лечебен мехлем душата ми, да нахраниш с късче любов прегладнялото ми сърце и после бързо си отиваш, без предупреждение, без позволение... Своеволен, неуловим, вълк единак... Появи се да ми кажеш, че Реал Мадрид е победил Байерн Мюнхен. Каза ми, че резултата е 3 на 1, като нарочно включи и отменения гол. Знаеше, че новината няма да ми хареса, че ще сбърча носле като нацупено, малко дете. Тази реакция те забавлява... Обичаш да я изтриваш с лекота, която само ти притежаваш и да изрисуваш усмивката ми с помощта на собствената си, въздействаща до мозъка на костите ми, усмивка. Хареса ми изненадата! Хареса ми, да си ми гост! Другият път поостани за по-дълго. Къде другаде , ако не в сънищата ще си добре дошъл? Автор: Ирена Сиракова В края на деня, когато Слънцето залязва на хоризонта и Луната с усмивка му пожелава "Сладки сънища, любими!", Душата изпитва най-силна нужда да сподели себе си и любовта, която я преизпълва с друга душа, която ще и подари споделеност. Автор: Ирена Сиракова Художници: Алекс и Ирена Сиракови  Чувственост е, когато устните й ти разкриват желанието й, да бъдат целувани само и единствено от теб. Влюбване е, когато устните й провокират у теб желанието, да бъдат целувани само и единствено от теб. Споделеност е, когато устните ви не могат да се наситят едни на други. И трите етапа са придружени от пърхащи пеперуди в стомаха и обсебване Автор и художник: Ирена Сиракова 
Живота е шарен и обича свободолюбивите духом. Автор и художник: Ирена Сиракова  Бурите са тест за мъжественост. А нежността е най-докосваща по време на буря. Автор и художник: Ирена Сиракова  Онази рокля в патешко жълто,
която сякаш ти нашепва „съблечи ме“, която приковава погледа ти към гърдите ми без сутиен, която безсрамно те кара да тръпнеш в очакване на всяко мое танцувално завъртане, за да ти разкрие прелестите на бедрата ми, онази – същата, за която си казваш, че не е нужно дори да съблечеш, за да ме подлудиш от желание, помниш ли я? А помниш ли онази нощ, когато бях покрила с нея треперещото си от вълнение, да бъде в прегръдките ти тяло, а на очите ми, които издаваха умопомрачителната ми жажда за още от теб, бях сложила дантелена черна маска, която ти подръпна закачливо и озари сърцето ми, с онази твоята неприлично очарователна усмивка, която ме разтапя до състояние на жива лава. Направи го докато танцувах с друг. Изненада ме дързостта ти. Погледнах те слисано. Продължих да танцувам с него, а после с втори, трети..., но помниш как очите ми търсиха само теб, нали? Лоша актриса съм, знам. Не мога да те заблудя. Нито пък себе си. А помниш ли, как те поканих на танц? Кой бе по-смутен? Ти или Аз? Признай си! Ти бе. Смути се, че за първи път не треперя от притеснение в ръцете ти, че търся близостта ти… Да. Търсих я. Копнеех за нея. Сърцето ми крещеше, че я желае повече от всичко на света. Защо ме остави да си тръгна сама онази нощ? Защо не ме последва? Последната нощ, в която се видяхме. В която пропусна да ми кажеш „Сбогом“, а трябваше, защото дантелената черна маска, винаги е стояла помежду ни, като непреодолима преграда за всичките ни чувства… Сложиш ли и маска на любовта, облечеш ли я в черно, обричаш я жива да я погребеш, да се обръща в гроба и да моли за пощада… Сбогом, моя любов! Забрави я, ако можеш онази патешко жълта одежда, покриваща страстта ми! Забрави мен! Аз теб ще те помня до гроб. Автор: Ирена Сиракова Вдъхновено от: VALS DE LAS FLORES/EUGEN DOGA/GRAMOFON  5 км бягане,
няма вече отлагане. 5 км воля, за да се предизвикам и да си докажа, че не ми липсва увереност в себе си. 5 км състезателен дух - ще бъде трудно, ще бъде лесно. Трудно ще е да се вслушам в себе си и да запазя собственото си темпо, когато тълпата упорито налага друго. Трудно ще е да спра, когато стигна, а не когато ми се иска. Лесно ще е, защото съм тренирала ума си да побеждава всяка мисъл за провал. Лесно ще е не за друго, а защото аз вярвам, че мога. 5 км изпитание, а на финала ме чака история, която побрана в шепа думи ще ми служи да давам пример на своите внуци за: "Ти можеш!" Автор: Ирена Сиракова Понякога, сякаш дните, в които имам най-големи съмнения, ми се случват едни загадъчни неща, които ми дават кураж да вярвам и да продължавам напред: я книга, я филм, на който съм попаднала уж съвсем случайно, я интересна и съдбоносна среща, неочаквана покана, точните думи, прочетени някъде, подадена ръка, подарена усмивка....
Нещата просто се случват... и аз виждам знаците, не ги подминавам, тълкувам ги, размишлявам, надъхват ме... и продължавам да вярвам и да вървя напред, по пътя, който съм си избрала.
 Когато ме застигне буря
и ми разпердушини перата по крилата, накуцвайки, с последни сили идвам да се сгуша и да се скрия в теб, за да ме обгърнеш с топлина, за да се погрижиш за раните ми, защото имам доверие само на теб. Когато ме застигне буря и осакати душата ми, тичам право в прегръдките ти, за да ми дадеш утеха, за да ме галиш нежно по-косите, за да ме целуваш обичливо по челото, за да ме завиваш грижовно с одеялото докато спя, защото твоята любов лекува и най-страшната болка. Когато ме застигне буря и разруши къщичката ми с мечти ти ме приютяваш в твоята, за да ми дадеш цел, за да ми вдъхнеш вяра, за да ми покажеш, че не съм сама, за да ми помогнеш да се изправя отново на крака защото ти си моя земен ангел хранител, който ме зарежда с живец. Благодаря ти, че те има! Автор: Ирена Сиракова  Харесва ти да си играеш с чувствата ми,
харесва ти да те обичам, да те искам, да страдам… Харесва ти глада ми за теб. Харесва ти да ме провокираш и да галиш Егото си с мен. Но играта ти е груба, арогантна, безчувствена… И докато ти се забавляваш и с усмивка на лице олекотяваш всичко до „просто се закачам“, мен ме боли, аз трябва да преглъщам себе си, за да бъда искрена, да бъда истинска, най-вече пред себе си, въпреки че не го оценяваш, въпреки че не си го заслужил, просто защо съм такава. Защото така ми се струва честно. Имам повече стойност, (...) Целият стих може да прочетете в книгата: "Ранима", чийто печат предстои. Автор: Ирена Сиракова  Подреждам се тихомълком в различни кутийки,
но ми е трудно да преценя, кое къде да подредя? Сърцето си сложих в кутията ми за бижута редом до годежния пръстен и халката, за да му припомнят, че се е врекло и някому принадлежи. Сексуалността си сложих в кутията с бельото, за да разпалва фантазиите си с онова изкусително, дантелено бельо, което не съм носила от цяла вечност. Разумът сложих в кутията с ръчния ми часовник, за да се подсеща, че времето лети и назад не се връща, така че всички неизречени „Обичам те!“ ще си останат неизречени. Греховете си сложих в кутията със свещите, за да си палят свещичка за „Бог да прости!“ Вярата си сложих в кутията си за хляб, за да похапвам по залък всеки ден на закуска. Миналото си сложих в кутията със спомени, за да ми напомня, когато имам нужда, защо съм тази, която съм. Фантазиите си за теб ги сложих в кутията с шоколад, за да си подслаждам живота, когато ми се прииска. Мечтите си сложих в кутията с брашно, за да си омесвам по една погача за късмет, всеки път, когато се устремя да изпълня нова мечта. Смелостта си сложих в кутията с инструменти, за да си припомням, че когато задуха силен вятър е нужно да строя вятърна мелница, а не заслон. Болката си сложих в кутията при химикала, с който изписвам ред след ред, за да я лекувам. Почти се подредих. Малко остана. Автор: Ирена Сиракова
 Понякога и аз искам просто да помълча.
За да оцениш думите ми по достойнство, когато ти проговоря. <Ирена>
 Ти преобърна света ми.
Научи ме да обичам безусловно. Да обичам, въпреки, че не получавам. И това да няма значение, защото си ми важен ти. Твоята усмивка, твоята радост, твоето щастие.. Обичам те, защото искам да си добре и да си щастлив. Ако в твоето щастие има място и за мен – чудесно! Ако няма място, така да бъде. Аз ще се чувствам удовлетворена, стига ти да си щастлив. Това е красива любов. Радвам се, че ми бе пратен да я опозная, изпитам, изживея. Това е различна любов – изстрадана по-смислена, по-осъзната… Това е философията на любовта, есенцията на любовта, свободата в любовта. Благодаря ти, че ме научи да преглъщам себе си, желанията си, (...) Целият стих може да прочетете в книгата: "С вкус на нежност", чийто печат предстои. Автор: Ирена Сиракова  Любовта е палитра от чувства,
чрез която твореца в нас е нужно да сътвори картина, върху която да е изобразен начина, по който искаме да я изживеем до последния детайл. А човека, който ще изберем да обичаме ще е платното, върху което ще изрисуваме нашия шедьовър. Автор: Ирена Сиракова  Бъди моята най-съкровена тайна!
Харесва ми да си. Харесва ми да те има. В душата ми е по-цветно, откакто си част от моя свят. Бъди моята най-лична тайна! Тази, за която само фантазиите ми знаят. Тази, за чиито размери самият ти се чудиш. Чудиш се, какво чувствам, какво искам, до къде съм готова да стигна? Ще получиш отговори, когато се почувствам готова. Тогава ще настъпи онзи миг на споделеност, когато моята тайна (...) Целият стих може да прочетете в книгата: "С вкус на нежност", чийто печат предстои. Автор: Ирена Сиракова  Уиски с кола ми подаде в ръка
и каза: „Отпий!“ Отпих и те погледнах още по-жадно. „Отпий отново!“ – прошепна гальовно в ухото ми. Отпих с наслада и усетих тръпки по тялото ми, сякаш ме докосваше. „Изпий до дъно!“ – ти настоя. Отпих и ми се прииска теб до дъно да изпия. Бях жадна за устните ти. Бях жадна за теб. Тази жажда си пожелах да утолиш. Но тя се утолява със страст, а не с алкохол… Автор: Ирена Сиракова  На първата вечер ми поискай
карта за самоличност барманче, за да провериш дали съм над 18! На втората вечер ми забъркай коктейл с вулгарно име! На третата ми налей от онзи ликьор наполовина бял, наполовина черен, който наподобява две тела, които се сливат в едно! На четвъртата изкарай на бара чашките за шотове - сега, ако не ме напиеш, никога няма да успееш. На петата ми сервирай чай с коняк в стаята. На шестата изпий до дъно устните ми в асансьора. На седмата ще редуваме: страст, вина и страст. И после ще започнем да се влюбваме. Да пием за това! Автор: Ирена Сиракова  Налях си Бейлис,
за да си отпия от сладостта, която ме поглъща, когато завладееш мислите ми. Облизах вкуса му по устните си, за да те усетя, за да те докосна, да ожаднея още повече за теб. После напълних чашата си с червено вино, за да си припомня тръпчивият ти вкус на завоевател, на сила, на предизвикателство… Пиех ту бавно, ту на екс… (...) Целият стих може да прочетете в книгата: "Ранима", чийто печат предстои. Автор: Ирена Сиракова  Очите ни са пълни с копнеж,
устните ни се докосват за първи път, нощта ни е съучастник, телата ни жадуват да се слеят в едно, на пейка в парка, треперим – от студ, от страст.. Дъжда тихо ромоли. Нека вали… Нека си ти… Прегръщаш ме, защото зъзна. Загръщаш ме с твоето яке. А аз се обаждам да ни извикам такси. Не искам да те пускам. Остани! Автор: Ирена Сиракова |
Ирена СираковаИскрено и лично! Такава, каквато съм - разпиляна в късчета истории и вдъхновения. :) Архив
April 2018
|
RSS Feed