Споделям! Може да е интересно да погледнете през призмата на моя мироглед и това, как аз виждах себе си по онова време...:) Сега смея да твърдя, че много повече държа на личния контакт в общуването, защото виртуалния ми е ежедневие, част от работата ми и ме изтощава. Затова все по често се улавям, че ако нямам възможност някой,с който искам да общувам да го видя и да го направя очи в очи, предпочитам просто да чакам, докато това е възможно. Истинските ми , най-близки приятели уважават и разбират това ми мълчание и търпеливо чакат да ги залея с буря с емоции, когато най-накрая успеем да се видим. :) Интересни са метаморфозите на човек и когато като мен описва мислите си е толкова лесно сам за себе си да ги следи и да разсъждава над тях...
Welcome in my world…
„Искрено и лично“ за мен...
Ще започна своята приказка от детските си и юношески години..., споко няма да задълбавам.
Първо трябва да си призная, че още като дете изпитвах някакъв свян в отношенията си с хората. Тази срамежливост не ме е напуснала и до ден днешен, въпреки, че е старателно замаскирана, за да не оказва затруднения в общуването ми с околните. Този факт ме е превърнал в типичния интроверт, който по-лесно общува от дистанция с околните. Но това в никакъв случай не ме превръща в асоциална, апатична или неспособна да комуникира личност. Дори според приятели и познати е абсурдно да се определям, като интровертна, но аз просто си признавам фактите такива каквито са. И все пак ето и тяхната гледна точка – комуникативна, забавна, добронамерена, светла и духовна.... /advertising time/ Ох, харесват ми техните определения, но ще се върна към реалността, за да отбележа, че именно интровертността ми е спомогнала през годините да се превърна в изключително креативна личност, защото още от детството когато се влюбвах, изживявах своите любовни романи под формата на часове във фантазии и несбъднати мечти. Така че към днешна дата умението ми да фантазирам се е развило до съвършенство. А това умение от своя страна е изключително полезно в работата ми – аз постоянно бълвам нови идеи, които често се оказват точните решения. Когато ме е завладял определен проект си лягам вечер с идеята да поспя, а се оказвам след часове в размисли и новоизлюпели се идейки с тефтер в ръка и нощно фенерче, записвайки ги, за да не се окаже, че на сутринта са се изпарили в пространството, така както често се случва със сънищата на всеки от нас.
Да се върнем на интровертността и да добавим креативността и почти ще забъркаме рецептата за професионалния ми избор към днешна дата. Съставките са на лице, остава само да включим и обстоятелствата довели ме до настоящето....."
Продължението е тук.
Автор: Ирена Сиракова