Бълнувах.
Повтарях името ти.
Виках те.
Стрясках се от стоновете,
пронизващи тишината.
Страхувах се да не
произнеса името ти на глас.
Фантазирах.
Отдавах ти се –
отново и отново.
Молех те за още.
Подмокрях бельото си.
Докосвах се.
Хапех устните си.
Мачках чаршафите,
въртейки се в леглото си.
Пожелавах те.
Предизвиквах те.
Доставях ти удоволствие.
Целувах те там,
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"Ранима", чийто печат предстои.
Автор: Ирена Сиракова